Епосът като жанр възниква през ІХ - VІІІ в.пр. н.е. в устната традиция на елините. Старогръцкият епос също се е предавал устно, въпреки наличието на писменост.Той е предназначен за изпълнение пред публика с всичките особености на подобна форма на изкуство. Всяка такава творба изисква слушател. Колективното възприемане на произведението и съвместното преживяване е задължително условие за съществуването на този вид творчество. По това си качество епосът се доближава до "седмото изкуство", което също е предназначено(поне в своя начален етап от появата си) за съ-преживяване с други хора. В епоса се представят вече случили се събития,които са добре познати на слушателите. Миналото е в центъра на повествованието,в което се използват много митологеми.Митът е заложен в основата на този литературен жанр,но епичния разказ винаги разработва свой собствен сюжет, който може и да е съвсем новаторски и различен от познатия. Своята завършена форма епосът намира в поемите на Омир "Илиада" и "Одисея", които се превръщат в модели. Образцов вид слово, характерно за цялата антична епоха.
Основното внушение на филмовото повествование се доближава до традициите на епоса. И при него има адресат - слушател/зрител, а преживяването е споделено. Режисьорът е иззел ролята на Музата, а Оператора - тази на медиатора, на епическия разказвач. Тази съвременна форма на изразяване - киното - е много благодатна за предаване на епически послания.Много от кинотворците се обръщат - донякъде несъзнанелно - към епоса, за да внушат определени творчески виждания и идеи.
В "Одисей" на Кончаловски сюжетът в основните си граници се придържа към този на литературния първоизточник. Описват се приключенията на митичния герой по време на завръщането му в Итака, след края на Троянската война. Проследява се хронологично и живота на съпругата му Пенелопа (Грета Скаки), която го очаква в родината през всичките десет години. Специално внимание е отделено на приказните,фантастични елементи – срещата с циклопа Полифем, Сцила и Харибда, нимфата Цирцея и т.н.
Разликите са,че от самото начало на историята, разказът се води от главния персонаж, а не от епическия автор. Във филма на Кончаловски събитията са представени през погледа на главния персонаж и неговото отношение към случващото се. Освен разказа му,коментарите към събитията и анализа на преживяванията - не само неговите собствени, но и на сподвижниците му - във филмовото произведение се наблюдава и известна еволюция във възприятията на участниците в историята.
Използван е мотивът за страхопочитанието към боговете, но акцентът е преместен върху преживяванията на смъртните. Диалектиката, която съществува в епоса и която рязко разграничава боговете от смъртните е "замъглена". Атина( Изабела Роселини), покровителката на Одисей (Арман Асанте) винаги се появява в човешки образ и е благоразположена. Свръхсъществата оказват влияние на съдбите на смъртните, както и в епическото произведение, но човеците тук не са само пасивни жертви. Не приемат доброволно да "понасят" онова, което им се случва. Жребият на смъртния може да бъде променен от самия него;или поне той да направи опит да го промени.
Показателен в това отношение е епизодът, който се разиграва в пещерата на Полифем. Героите са в капан, заплашени да бъдат изядени от чудовището, но не стоят безучастно. Опитват различни начини,за да се измъкнат от незавидното си положение и накрая успяват.
Мощта на боговете е предадена чрез различни визуални похвати. Образът на бог Посейдон,с който разговаря Одисей, е моделиран от огромните морски вълни. Тези вълни затрудняват движението на кораба на Одисей и му причиняват още и още препятствия,които той и другарите му трябва да преодоляват. Природните сили се опълчват на човеците, но те не губят надежда и продължават напред.
Образът на Океана (бог Посейдон) не е просто детайл, а смислоносещ елемент. Този образ не визира онзи пречистващ, изначален воден субстрат,в който се е зародил живота и който дава живот на посетите семена. Това е художствен похват, чрез който се оголва душевността на героите. Разкриват се различни характерни черти на участниците във филмовото действие. Символ е едновременно на ниските страсти, при които човек затъва в собствената си душевна кал и нечистоплътност. Но от друга страна - Океанът измива и външните наслоявания, за да разкрие искрените чувства и чистотата на една истинска, дълбока и вярна любов.
Филмовият разказ преминава през основните семантични точки на Омировата поема.Кончаловски успява да покаже с ярка визуална наситеност перипетиите на смъртните.Те воюват, сражават се със зли духове, надхитрят чудовища, мамят, когато е необходимо,за да спасят живота си... Победата на героите над хтоничните сили се свързва с победата на човека над природата, а оттук - и над самите божества.
Идеята за пътешественика, странника, преместващият се от едно място на друго - е стара, колкото човешката цивилизация. Непрекъснатото движение и преодоляване на пространството е било обусловено от различни причини през различните исторически епохи – глад , лоши климатични условия, войни, безработица.
Епическият герой се стреми към своята Итака с цената на всичко.
Филмът "Одисей" разбира се, може да се интерпретира и през призмата на roud movie. Сам Норт предлага лаконична дефиниция на този жанр: "Придвижване с превозно средство на индивид или група хора,храбри или отчаяни,по пътя им към бягството от света,който обитават,към друг житейски вектор". Според теоретика на жанра Уолтър Сейлс, "…) от гледна точка на наративното им изграждане, roud movie не могат да бъдат описани чрез трактовката на традиционната структура, характерна за толкова много филми от мейнстрийма .Например roud movie рядко се водят от външни конфликти; конфликтите,в които горят техните герои, са основно вътрешни."
Генезисът на този вид кино се корени в американския уестърн.В Европа филмите "по пътя" се появяват много скоро след американския първообраз.Те са настроени срещу илюзорността на конвенционалното кино. Вдъхновени от мита "Америка - страната на неограничените възможности",експериментаторите Годар, Трюфо и други представители на Френската нова вълна се впускат с автомобили, мотори и самолети в живота на младите хора, жадуващи за промяна и приключения. По-късно и далеч по-радикално това прави Вим Вендерс,който е една от емблематичните фигури на Новото немско кино от началото на 70-те. Той е сочен за режисьора, който "узаконява" статута на roud movie като интелектуално кино. Вендерс прилага философията на бунта през пътуването като изследва духовността,поставена в пресата на социалните утопии.От края на 90-те този жанр се оказва най-чувствителният естетически радар за екзистенциалните настроения на европейските творци във времето на глобализацията и човешките премествания, миграции и "бежански вълни".
Придвижването на Одисей и неговите другари се вписва в тази парадигма, въпреки различията в причините, предизвикали пътуването;или крайната цел. И тук се наблюдават основните характеристики на този киножанр:
- история,която е ситуирана в определено пространство;"по пътя" в "Одисей" е основно придвижването по море.
- ясно поставена цел; завръщане в Итака.
- героите са най-често мъже, бягащи, отчаяни,депресирани.
- разказва се за настоящето; движението през пространството проследява множество случки, които са представени именно "тук и сега".
- натуралистично предаване на аспектите на реалността, но без да се пренебрегват и метафизичните елементи.
- полифонична стратегия на придвижването: автомобили, коне, камиони, тирове, самолети; в "Одисей" корабът е основното превозно средство и е сегмент от пътуването.
- изобилие на ландшафтни описания.
- среща с много и различни персонажи,които помагат или вредят по някакъв начин на пътуването.
Докато в епоса героят строго се придържа към нормите и спазва божествените забрани,то във версията на Кончаловски - въпреки богобоязанта! - историята придобива специфично тълкуване. За прекомерната си дързост или нарушаването на традициите, епическият герой се наказва чрез лудост, болка, страдание и в крайна сметка осъзнава вината си. В съвременния прочит ситуацията е по-различна. Отново се разчита на висша подкрепа - Атина, Еос - се появяват винаги в трудни моменти, за да напътстват и помагат. Но тук персонажите правят постоянни опити да се измъкнат от "матрицата", което е свидетелство,че осъзнават себе си като личности. Говорят за своите страхове, мечти и надежди.
Режисьорът остава верен на поредицата от събития и случки,през които преминава Одисей, но трактовката им вече е друга. В представата на елините за живота няма нищо случайно.Съдбата на всеки смъртен е предначертана още преди раждането му и не може да бъде променена. В епоса всеки от персонажите живее за мига, разказът е еднолинеен – няма минало или бъдеще, а само настоящ момент.Филмът обаче започва с раждането на сина на Одисей – Телемах (Кристофър Лий). Тази сцена липсва в епическото произведение. Сега режисьорът се заиграва именно с пространствено - времевия континуум. Посочва събитие от миналото,за да може след това, в процеса на развитието на филмовото действие – да представи и бъдещето. Порасналият вече Телемах и неговото желание да помогне на майка си като открие или разбере повече за баща си и неговата съдба.
Образът на Одисей в поемата е изграден по законите на епическия канон.Той се отличава с изключителни качества - остроумие, смелост, красноречие, съобразителност. Тези специфични личностни качества са особено полезни при "ролите",които е принуден да играе по време на дългото му скиталчество – моряк но и корабокрушенец; откривател, но и пират; пленник, но и йонийски търговец. Във филма героят се превъплъщава успешно. Ролите му понякога плавно се преливат една в друга, а при определени обстоятелства – могат и разко да се заместят една друга. Задкадровият глас във филма се опитва да психологизира. Прави анализи на чувства и дава обяснения на реакции и поведение – и на своето собствено, и на това на сподвижниците си. В поемата се излагат случки и събития,възхвалява се героя,призовават се боговете. Епосът не е място за психоанализа, неговото поле е запазено за друг вид повествователен интерес. Чрез вмъкването на подобен "психо-аспект" Кончаловски обогатява картината на света и разширява представата за човешката личност, както и познанието за тях.
Бог Посейдон и митологичните морски чудовища олицетворяват първичния човешки ужас пред природните стихии. Същият ужас владее и смъртния Одисей. Но неговата цел не е да воюва с тях, въпреки че е поставен при такива условия. Битката му с тях е по-скоро интелектуално предизвикателство,което е добре показано в екранната творба. С усилие, търпение и благоразумие героят оцелява в най-невероятни ситуации. И именно това, че е успял да запази най-ценното, което има - живота – се оказва неговата истинска победа. Победата на смъртното над свръхестественото, божественото, необяснимото.
Режисьорът Кончаловски използва визуалнитите и звукови възможности на киното в пълнота. Играта със звука и светлината в "Одисей" преминава през различни фази, като ефектите се градират постепенно.
Погледът към войната и смъртта като "интертекст" се наблюдава в интерпретацията на древногръцкия епос за Одисей на Кончаловски.
Епическият сюжет е последователен. В него ритмически се редуват щастие и нещастие, благополучие и неблагополучие, успех и загуба. Редуват се злощастия и щастливи мигове. Одисей посещава острова на магьосницата Кирка,която превръща другарите му в прасета. Изхвърлен на непознат бряг, героят е спасен от Невзикия, дъщеря на царя на феаките, която го отвежда в двореца. Освен всички други чудеса и метафизически преживявания, Одисей слиза и в Долната земя. Той успява да се измъкне от омагьосващата песен на Сирените,но е пленен за 7 години от Калипсо(Ванеса Уилямс). Пристигайки в родния си дом, Одисей е разпознат от старата дойка и кучето.Опъвайки собствения си лък и побеждавайки претендентите за ръката на Пенелопа, героят най-накрая се разкрива и всички разбират кой е този странник.
Епическият разказ е построен на принципа на ентропията*.Хаосът идва на мястото на Реда. После Реда надделява, после - отново Хаос; и така - до безкрай. Камерата е неуморният и хладнокръвен регистратор на този порядък.
Положителното в това устройство на света е, че той няма да изчезне. Нито да се самоунищожи. По законите на физиката енергията не изчезва, а само се видоизменя;вкл. и кинетичната такава. Броят на престрояванията и прегрупиранията продължава. Но тук важен е един друг основен фактор - маркерът t. Времето, защото тези модулации и стремежът към Безпорядък на всяка една система са безкрайни. Продължават вечно.
И именно това състояние на всемира е закодирано в епоса като творчески първоизвор. Подобен цикличен ритъм се наблюдава и във филмовото повествование. Краят на епическата поема не е завършване на дадената история, а представлява стихване на тази цикличност и нейните механизми на редуване. Изчерпване на енергията й.
Във филма историята приключва със завръщането на Одисей и възмездието, което той раздава на кандидатите за женихи, настанили се в дома му. В поемата всички синхронни събития са представени като последователни действия. Ефектът е постигнат чрез определен момент,вече представен в творбата,но отново изведен на преден план. Подобен елемент е съветът на боговете от І и V песен на "Одисея".
Внушението за успоредност на събитията при Кончаловски е създадено чрез способите на паралелния монтаж. Едновременно се показват сцени от приключенията на главния герой по света и случващото се в дома му по време на неговото отсъствие. Противопоставянето движение/статика създава особена вътрешна динамика на филмовия разказ. Няма композиционен конфликт, а се наблюдава една наситена амбивалентност на приживяванията. Двойнственост и своеобразна съпоставимост на емоциите - на Одисей и Пенелопа – която обогатява и разширява семантиката на екранната творба.
Някои изследователи на античните текстове приемат тази поема на Омир за най-ранния роман в стихове в световната литература. А филмовата адаптация на Андрей Кончаловски пренася по неповторим начин историята на "хитроумния Одисей" в полето на седмото изкуство, давайки й още един възможен прочит.
....
* Ентропията е мярката за безпорядък на една физическа система. Представлява броят пренареждания на съставните елементи на една система, които оставят нейния общ, цялостен изглед непроменен по състав. По-странното е, че всяка една подобна система изначално се стреми от ниска към висока ентропия.Т.е. към по-висока степен на безпорядък.Астрофизиците твърдят, че преди Големия взрив Вселената е съществувала в състояние на ниска ентропия, в абсолютен Ред.А след него - е започнала еволюцията на Хаоса.