Златна роза 2017

В сценария на церемонията по откриването на най-новото издание на „Златна роза“ имаше момент, в който се споделяше колко епохи разделят началото на българското кино и съвременното му лице. Замислих се и си казах, че сценаристът е направил поетична грешка, отплеснал се е, прелитайки през времето. Един век е достатъчен, за да се разбере, че минало и настояще комуникират помежду си, независимо разбиранията на различните творчески кино генерации.

И дори разделението между млади и стари творци, което съществува днес в хоризонта на родното кино е кинетична манипулация, защото както предсказваше Чехов в „Чайка“ всеки творец без да иска постига и повтаря съдбата на своите предци. Коктейлът от хроника на времето не ни бе спестен и всички си припомнихме едно варненско лято от началото на 60-те години на миналия век-докато в летния театър на „черноморската ни красавица“ Варна, зрителите се наслаждават на успехите на родното кино и неговите звезди, селското стопанство има проблем с излюпените пиленца, които надвишават броя на специалните пространства, разпределени за отглеждането им, а курортният комплекс „Златни пясъци“ се радва на туристи от всякакъв географски аршин. Чудни и славни години, безвъзвратен блян на едно отбрулено минало!

DSC07541.JPG

Пред варненските зрители бяха представени и двете журита, на които се пада тежкия жребий да определят най-добрите сред пълнометражните и късометражните филмови заглавия. Всеки от председателите на двете журита поздрави публиката и участниците, но особено впечатление направи апелът на актрисата Марта Вачкова (председател на журито, което оценява късометражните филми), която каза, че късометражното кино заслужава зрители и широк прием, защото то е трамплин към добрия разказ на голямото игрално кино. В стегната церемония поздравителни слова отправиха представители на Министерството на културата и кмета на Варна –те открояваха значението и смисъла на фестивала за развитието на най-новото българско кино.

DSC07581.JPG

А в същината си новото българско кино, със своите пълнометражни предложения, копродукции, късометражни истории много наподобява фотографиите на Темелко Темелков, които може да се видят в централното фоайе на Фестивален и конгресен център в рамките на фестивала – в тях светът е движение, динамика, той прелива от отражения и хоризонти и всеки открива онзи образ, отвъд пределите на личното си въображение-доказателство за това бе и филмът „Уестърн“ – копродукция Германия, България и Австрия, който ни предложи история, в която художествената реалност надскачаше фиктивното, а режисурата на Валеска Гризбах бе ювелирна в актуалността на персонажите.

2.jpg