/3.jpg)
„Лили рибката“ е най-новият филм на режисьора Ясен Григоров, който имаше своята премиера във Варна по време на 35 фестивал на българския игрален филм „Златна роза“. И тази година фестивалът може да се похвали с филм, чиито теми са близки на публика от всички възрасти. След филмът „Маймуна“, българското игрално кино ни предлага нов семеен филм „Лили рибката“. Ясен Григоров като вълшебник алхимик е създал изключително произведение, разчитащо на богата актьорска игра и разнообразни изразни средства-анимация, специални ефекти, кукла. В „Лили рибката“ една от централните детски роли се играе от сина на Ясен - Боян.
Специално за читателите на kinoto.bg Ясен и Боян споделиха свои впечатления за филма.
Критиката коментира, че вашият филм има общоевропейско излъчване. Аз бих си позволила да конкретизирам, че като изказ и визуалност „Лили рибката“ ми напомня на част от филмите на Уес Андерсън, Жако ван Дормел, Жан Пиер Жьоне. Какво е вашето послание, над какво трябва да се замислим след прожекция на „Лили рибката“?
- Визията е помощно средство, за да се прокара посланието. Моето желание е, посланието да бъде по-силно от визията. Посланието е свързано с начина, по който ние родителите трябва да се научим да виждаме, да гледаме на своите деца. Под „гледаме“ влагам и различните форми на грижа за тях: да ги облечем, да ги нахраним, но и не само това-да ги наблюдаваме като личност, да влезем в тяхната личност, да ги разберем, да ги насочим с поглед. Децата са изключително чувствителни на нашите родителски погледи и спонтанно им отговарят. Едно дете винаги търси в очите на възрастния подкрепата и любовта, от която се нуждае. Когато родителят е притеснен и се колебае, погледът блуждае и обърква децата. Аз не съм от онези родители, които непременно искат децата им да станат актьори, но имах невероятен шанс да работя с Боян. Ние играхме с него, забавлявахме се заедно по време на снимките. Качвахме се на камерата, за се да види как стават снимките и той се докосна до важните неща от направата на един филм.
Как успяхте финансово да осъществите проекта си?
Имаме много копродуценти. От една страна става дума за интегрирането на реални пари, от друга страна за осъществяването на различни отстъпки. „Лили рибката“ е заснет с малко над 600 хиляди лева. Реалният бюджет на филма е милион и двеста хиляди лева. Като в тази сума попадат всички отстъпки, които моите партньори са направили под формата на копродуционно участие. Представете си, че филмът е една голяма торта, а отстъпките са предварително раздадените парчета от нея.
Във филма има страшно много ефекти, как преминаваше репетиционния процес? Имаше ли някакво предварително обиграване на пространство, което ще бъде развито чрез ефектите?
Ефектите са разнообразни, но и много скъпи. Репетиционният процес бе класически-на маса се разговаря с актьорите. За мен това е много важно като работа. Аз много леко ги подхлъзнах в посоката, която търсех. Относно ефектите, опитът ми е голям. Зная как да подготвя добре кадъра, за да се справя след това с него в постпродукционния период. Според мен най-добрият начин е стори борд и аз така работя. Целият филм е заснет по предварително направен стори борд. Всяка картинка е цел, която се постига и така се работи най-добре. Стори бордът се слага на едно табло и се задраскват картинките след заснемане на кадъра. Сторибордът се реализира на самата локация.
След като вече сте гледали своя филм, какво бихте редуцирали от него?
Не, аз бих добавил. Бих работил още по специалните ефекти и по звука. Цялостното ми усещане е, че някъде трябва нещо да одрежа. След известно време ще ми стане ясно точно какво и кое натежава във филма. Засега имам само усещане в тази посока.
Работите в рекламния бизнес като режисьор. Как бихте рекламирали вашия филм, какво бихте казали на зрителите, за да влязат в салона и да го видят?
Не искам да уча с пръст. Аз нямам претенцията да съм носител на голяма истина. Първото нещо, което ми идва да кажа като покана е: „Елате да видите честно направен филм, честно направен във всичките му аспекти-като финанси, като история. Иска ми се филмът да бъде видян от родителите и дано те да разберат кое не ни достига в комуникацията с децата ни, но тук влизам в ролята на педагог, а това не е правилно. Във филма участват едни от най-добрите ни актьори и затова е хубаво зрителите да им се зарадват, да ги видят: Татяна Лолова, Николай Урумов, Красимир Ранков, Стоян Радев, Койна Русева, Линда Русева, Елена Кабаскалова, Добрин Досев, Калин Сърменов, Десислава Спасова и т.н. Тези актьори играят на различни театрални сцени и жънат успехи. „Лили рибката“ е първият български филм с толкова различни визуални ефекти: кукла, 2D.
Да, това също е интересно и любопитно. Истинският търговец е разпространителят и на него съм му поставил задачка да избере най-добрият вариант за политика на работа с публиката. В момента взаимно разсъждаваме каква платформа ще се предложи за успешна дистрибуция на филма.
Боян Григоров: „Баща ми ме запозна с другите деца актьори преди да започнем да снимаме и постепенно всички станахме приятели. След снимките продължавам да си общувам с тях. Татко ми даваше съвети за работата по време на снимките, а у дома не говорихме за филма. Стоенето пред камера не ме притесняваше. Всичко ми бе интересно. Научих някои от тайните на тати, докато снимаше филма. Отначало всичко ми бе трудно, но не и да ставам рано сутрин. Репликите си ги научавах бързо, така че нямах проблеми с текста.“
Имате цели две летящи риби и така надминавате Емир Кустурица в „Аризонска мечта“....