„Зелената книга“ е „вдъхновен от истинско приятелство“ и връща зрителите в началото на 60-те години, когато трио музиканти и доста отракан, цапнат в устата шофьор-бодигард обикалят „дълбокия Юг“ на Съединените щати в опит да променят трупаните с векове предразсъдъци към хората с цвят на кожата, различен от белия. Начело на триото е виртуозният пианист Дон Шърли, а „Зелената книга“ е специален сборник с хотели и места за хранене и забавление, които са безопасни за афроамериканци. По време на това турне пред очите на зрителите се ражда една сърдечна дружба между Дон (удивително превъплъщение на Махершала Али) и шофьора му Тони (прекрасен Виго Мортенсен), която продължава в реалния живот за прототипите на главните герои до 2013 година, когато Дон и Тони си отиват от този свят в рамките на няколко месеца.
„Научих от Питър Фарели, че цял живот е мечтал да режисира драма“, сподели българският актьор Димитър Маринов, който изпълнява ролята на руския виолончелист Олег в „Зелената книга“ - „И когато този сценарий се появява пред него, първото нещо, което вижда, е надеждата. Надеждата с подадените ръце, как това се случва още по времето на най-тежките репресии над афроамериканците в САЩ през 60-те години – именно това грабва неговото внимание, силата на надеждата и възможността на едно истинско приятелство, което се ражда между два абсолютно противоположни характера…“
„Уникално е усещането, наистина,“ допълва Маринов - и гордостта, че си свършил добре работата си и тази работа е оценена… Стъпвайки на червения килим в Холивуд с такъв филм искам да заявя на всички свои колеги и приятели, че светът на изкуството е за всички и има място за всички. Ако си достоен, можеш и искаш – пробвай! Няма нищо страшно. Поне 70% зависи от теб!“
Димитър Маринов изпълнява и една от важните роли в игралния дебют на българския режисьор Лъчезар Аврамов „Снимка с Юки“. Той се превъплъщава майсторски в следователя майор Антонов, който е изключително различен като персонаж от актьора. „Това е човек, който има сърце, душа и разум, и въпреки закостенелостта си може да бъде променен – той може да направи онова, което моралът в даден момент изисква от него. Най-много ме впечатли в ролята способността на моя герой, въпреки традициите в службата, да погледне от другата страна, зад ъгъла, и да види един друг свят. А след това и да вземе важно решение, което да спаси младите хора – затова най-вече приех тази роля.“
„Със сигурност мога да кажа,“ продължава Маринов, „че българската публика е значително по-критична и образована от американската. Образованието и интелекта на българите са много по-високи от по-голямата част на хората в Съединение щати – това не е тайна. Очаквам от срещите ми с публиката в София да ми се зададат доста въпроси – и професионални, и персонални, които да са провокиращи – очаквам го, готов съм! С огромно нетърпение очаквам да се срещна със зрителите в България!“
Визитата на Димитър Маринов в България е по покана на София Филм Фест, Чучков Брадърс и в партньорство с Посолството на САЩ.