Неговият бурен, наситен със събития живот се нарежда сред най-значимите неразказани истории на световното кино. Деец на Съпротивителното движение по време на Втората световна война, изтъкнат филмов сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар през целия си съзнателен живот, и на 94-годишна възраст Анжел Вагенщайн респектира с остър ум и критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор си остават непокътнати.
„Изкуството е оръжие” (ART IS A WEAPON) е дело на режисьорката Андреа Саймън от нюйоркската филмова студия „Аркадия”. Един емоционален, болезнено честен и провокативен портрет, който умело съчетава лични разговори с фрагменти от блестящите филми на Джеки и редки архивни кадри от седемте му десетилетия битие в областта на културата и политиката на България.
Филмите, заснети по сценарии на Анжел Вагенщайн, се явяват алегория на онова, което някои биха назовали „носталгия по социализма”. И чрез киносценариите си, и чрез самостойните си литературни произведения Вагенщайн не просто разказва истории - той заявява позиции. „Изкуството е оръжие” очертава романтичната вяра на писателя в социализма като по-справедлива обществено-политическа система, осветлява непримиримостта му срещу извращаването на социалистическата идеология и цената, която той плаща за своята последователност. „Без фундаменталния елемент, наречен „свобода”, никоя политическа система не може да оцелее”, категоричен е Джеки.
„Изкуството е оръжие” ни връща към заснемането на важни филми като „Борис I”, „Езоп” и българско-германската продукция „Звезди” от 1959 г., чийто сценарий е написан за една седмица. Това е филмът, който печели Специалната награда на журито на международния кинофестивал в Кан и пълна колекция най-високи отличия от други световни фестивали. Това е и филмът, заради който Вагенщайн става „неудобен”, защото сценарият засяга експлозивната тема за депортираните евреи от Беломорска Тракия и Македония.
Официалната премиера на филма ще отбележи 95-ата годишнина на Анжел Вагенщайн и ще се състои навръх неговия юбилей – 17 октомври 2017 г. в кино Люмиер, в рамките на кино-литературния фестивал Синелибри. Приложено изпращаме покана, която ще се изисква на входа.
Биографичен филм на Андреа Саймън ART IS A WEAPON е вдъхновен от необикновената съдба на един човек с многостранен дар, безкомпромисно последователен във възгледите си, автор на произведения, които ще останат в съкровищницата на българското изкуство. Филмът започва с кадри от демонтажа на прословутата петолъчка на бившия Партиен дом в София, показва ключови моменти от митинги и публични изяви на Джеки, който е в авангарда на демократичната вълна след 1989 г., но скоро след това бива омерзен от псевдодемократичните пози и цинизма на „новата” политическа конюнктура. Преживях три политически системи. Най-малко три пъти в живота си съм започвал отначало, признава писателят.
Заедно с Джеки ще се разходите из спомените му за родния Пловдив, за баща му, който е бил заклет комунист, за собствената му партизанска дейност. Ще направите преглед на знакови за кариерата му филми и причините, поради които част от тях са били забранени у нас. Ще узнаете повече за мотивите му да заеме една или друга гражданска и политическа позиция и да я отстоява без колебание, с разум и смисъл. Неговият хуманизъм е всичко друго, но не и абстрактен, въпреки че е получавал и такова обвинение.
Вагенщайн твърди, че не разделя писането само по себе си от писането за киното. Нещо повече, смята, че „мастилото на живота” прониква всичките му творби. Филмите му излагат на показ обществените недъзи и поставят въпроси като: Кога артистът е обречен да бъде слуга на властта? Каква е цената, която плаща автономният творец? Що за власт е властта, наложена насила?
Документалният филм на американската режисьорка Андреа Саймън от нюйоркската студия „Аркадия” маркира един пагубен за българската действителност феномен: неспособността ни за обективна оценка на близкото минало. Склонността ни да заклеймяваме всичко, което е било, включително очевидните постижения, и да величаем настоящото обществено-политическо устройство като единствено праведно и безалтернативно. А това създава усещане, че нищо не се е променило. Филмът успява в наглед невъзможното. Да нарисува за час и половина портрет на една сложна личност, чиято биография е простряна в три преломни исторически епохи. Във филма участва известният британски писател от индийски произход Рана Дасгупта, познат у нас с романа си „Соло”.
Анжел Вагенщайн е активен антифашист, минал през ада на Гешевите инквизиции, осъден на смърт, но случайно оцелял, защото съветската армия се оказва по-бърза от българската съдебна бюрокрация. След войната изучава кинодраматургия в Московската филмова академия (ВГИК) и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил Академията. Вагенщайн е всепризнат сценарист, автор на 52 филма, ползващ се с огромен авторитет от Шанхай през Москва, Берлин, Рим, Париж и Мадрид до Ню Йорк.
Той е изкусен разказвач, памфлетист с овладяно, но силно въздействащо перо, гражданин на света и бунтар срещу всеки диктат и всяка форма на фалш. Животът му изобилства от абсурди, но от филма става ясно, че не обича да го наричат „дисидент”. По време на комунистическия режим са го спрягали като „неблагонадеждният евреин” и няколко пъти е изключван от партията. От него активно са се интересували органите на Държавна сигурност - и то не заради "предателството", а заради дейностите, с които остава верен на идеите си и на представата си за един по-справедлив и мъдър свят.
Анжел Вагенщайн е писател, чиито книги, парадоксално (и симптоматично), са по-известни по света, отколкото в родината му. Нека споменем само брилянтния триптих „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, посветен на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Освен в България тези романи са издадени в Германия, Франция, Русия, САЩ, Израел, Испания, Полша, Италия, Чехия, Китай и Македония. Книгите му са получили множество международни награди - Европейска награда за литература "Жан Моне", Годишна награда на Сорбоната, на Съюза на френските книжари, италианската "Adеi-Wizo". Джеки е носител и на Германска Национална награда със златен орден "Гьоте", Офицер на френския орден на изкуствата и литературата, руски Медал "Пушкин", Българска държавна награда "Паисий Хилендарски", орден "Стара планина"-I-ва ст. и пр.