Филми

„Как да ви обясня, че човечеството ще мине и без англичанина, и без Германия ще се оправи, и твърде вероятно и без руснака, и без наука може, без хляба дори може, и само без красотата ще загине, защото няма да има какво да прави на този свят.“

„Исус от Монреал“ (1989) е филм от Квебек, отличен с награда на журито от фестивала в Кан. Филмът описва изпитанията, през които театралният режисьор и актьор Даниел Колумб преминава в опита си да осъвремени пиеса за живота на Исус Христос. Макар филмът да е с религиозна тематика, тя служи само като метафора за борбите и изкушенията, на които бива подложен един артист в общество, нуждаещо се от изкуство, но демонстриращо отказ от оценяването на усилията при творческия процес. Даниел от една страна е и отражение на режисьора на филма Дени Аркан – въпреки положителните оценки от кино гилдията, трудно намира финанси за проектите си.

За 22-ра поредна година международният филмов фестивал София Филм Фест организира конкурс за български късометражен филм. Един от най-важните акценти във фестивалната програма и мисия от неговото създаване е подкрепата на българското кино във всичките му творчески проявления. Конкурсът за български късометражен филм се превърна в традиция и подкрепя млади автори, реализирали своите проекти за кратки киноразкази.

„Учителска стая“ на Илкер Чатак е немското предложение за чуждоезичен „Оскар“

Какво се случва в учителската стая, далеч от любопитните погледи на хиперактивни тийнейджъри, които имат мнение за всичко и могат да оправдаят по фантастичен начин липсващото домашно по математика, физика или български език? Дали учителите са сплотено семейство или всеки е в своя филм? Родното образование отдавна е в криза. „Не си отивай“ на режисьора Людмил Кирков ще стане на половин век, но темите си остават същите. Филмът „Учителска стая“ на младия режисьор Илкер Чатак сурово разсъждава по темата и вероятно затова е номиниран за европейските филмови награди в категориите: най-добър сценарий и най-добра женска роля.

Разговор с продуцента Мартичка Божилова и режисьора Андрей Паунов

На 21 ноември от 18:30 ч. на голям екран в кино “Люмиер” зрителите ще видят дигитално възстановената версия на “Георги и пеперудите” – един от най-награждаваните документални български филми през последните 20 години. Събитието е част от тазгодишното издание на „Киномания“ и е специален жест към най-запалените киномани. Те ще имат възможност да си припомнят духа на документалното кино през последните две десетилетия като едновременно с това изживеят продукцията по изцяло нов начин благодарение на висококачествените звук и картина, които дигиталната технология предлага.

В съвременното кино все по-често срещаме филми и сериали, обвързани с агресията в училище, отношения между родители и деца, домашното и сексуалното насилие. Българското кино също изследва в новите си творби подобни теми, макар и дълго пренебрегвани.

„Стефан Командарев не прави филми, които да ни разсеят, да ни забавляват на маса или да ни успокоят, че всичко е наред. Той прави социално кино, кино с мисъл и цел, насочващо публичното внимание към проблемите на обществото, в което живеем. Новият филм на Стефан Командарев „Уроците на Блага“ ни прекарва през най-тъмните кътчета на българската действителност, като поставя във фокуса една от най-незачитаните и уязвими прослойки в обществото ни, а именно пенсионерите.

Киното: възможният личен катарзис

В късометражната конкурсна програма на Burgas International Film Fest участва дебютният филм на Венцислав Сариев „Август 13“. Суровата картина не се преглъща лесно от публика, фиксирана в пуканки и холивудски екшъни, но пък Венцислав Сариев безкомпромисно се завръща към реалността ни и лични емоции, в които да си аутсайдер, търсещ себе си извън обичайните заподозрени: чалга, алкохол, агресивна тълпа е тотален нонсенс. Младежкото жури на фестивала в Бургас, както и изкушени от света на кино критиката зрители се срещнаха с Венцислав Сариев и Богдан Бухалов-изпълнител на една от главните роли в „Август 13“, за да споделят впечатления и да разговарят за филма. Интервюто е резултат от усилията на Никол Николова и Константин Кръстев, които направиха своите първи крехки стъпки в кинокритиката с ментор Елица Матеева.

Наградените филми с „Оскар“ 2023 са история от архива на електронната памет и след години, когато критиците и историците правят съпоставка с миналото, със сигурност ще възкликнат, че някога, някъде и неведнъж вече всичко е казано с Оскари-те от 2023 г. Гледах отличникът „Всичко навсякъде наведнъж“ първо през есента на 2022 г. и дори имах неблагоразумието да предположа, че филмът може да грабне най-голямата награда на холивудските академици, ако разбира се всички са се дрогирали, защото филмът въздейства по подобен начин – виждаш нещо, което без особена причина те провокира да се смееш, попадаш в странен свят, където кич и художественост са едно и също, но на финала на цялата творческа дивотия си почти омиротворен със себе си, защото нищо няма значение, освен обстоятелството, че светът е полудял и в тази всемирна лудост, все пак трябва да притежаваш актуалност, т.е. да осъзнаваш, че съществуваш - важна причина, за да продължиш напред.

„На западния фронт нищо ново“ е филм на Едуард Бергер – екранизация на едноименния роман от Ерих Мария Ремарк. Филмът разказва за ужасите на войната, показани през погледа на един 19-годишен войник. Докато произведението на Ремарк е обругано и публично изгорено от нацистите, а автора е принуден да живее в изгнание извън пределите на Германия, Едуард Бергер получава награди БАФТА за най-добра режисура и адаптация и е номиниран за „Оскар“ 2023 за най-добър чуждестранен филм.

Изживели ли сте дните си по начина, по който искате?

Представете си, че животът ви свърши точно в този момент. Сега се запитайте дали сте живели пълноценно? Изживели ли сте дните си по намира, по който искате? „Living” или „Да живееш“ е британски филм от 2022 г., номиниран на тазгодишните награди „Оскар“ за най-добра мъжка роля и за най-добър адаптиран сценарий. Режисиран от Оливър Херманус по сценарий на Кадзуо Ишигуро, адаптиран от японския филм „Икиру“ от 1952 г., режисиран от Акира Куросава, който от своя страна е вдъхновен от руската новела от 1886 г. „Смъртта на Иван Илич“ от Лев Толстой.

2020 година до голяма степен стопира културния живот както у нас, така и в световен мащаб. Впоследствие обаче този период на привиден застой се оказа все пак плодотворен от гледна точка на изкуството. Множество артисти откриха вдъхновението дори и затворени между четирите стени на дома си. Един от тях е и английският режисьор Сам Мендес, който написва сценария за най-новия си филм „Империя на светлината“ точно по време на карантината, връщайки се към спомените от младежките си години. Интересно е, че това е първият от общо деветте филма на Мендес, изцяло написан от него самия.