Филмът се занимава с изключително наболели въпроси в страната ни. Като започнем от неработещата ни правосъдна система, преминем през бедността, унизително ниските пенсии и пренебрежителното отношение към възрастните и стигнем до масовата емиграция на младото поколение в чужбина, се получава една доста песимистична картина на родната действителност към момента.
Блага (поразителната Ели Скорчева) е пенсионирана учителка по български език, която наскоро е загубила съпруга си. Вече е решила да вложи всичките си спестявания в купуването на надгробен паметник за съпруга си, когато един ден получава обезпокоително телефонно обаждане. Оказва се комисар от полицията, който я моли за съдействие при залавянето на телефонни измамници. Блага трябва да събере всичките пари и ценни вещи от дома си в найлонова торбичка и да ги изхвърли през терасата си, за да може престъпниците да бъдат хванати на местопрестъплението. Да, тук вече всички се досещаме, че става дума именно за телефонна измама.
Блага приема изключително тежко случилото се не само защото е загубила всичките си спестявания и няма да има възможност да купи гробищния парцел, но и защото се чувства крайно унизена и засрамена. Как тя, уважаван и интелигентен човек, е постъпила така глупаво и наивно? Ситуацията се влошава още повече, когато в местния вестник излиза статия за случая, уронваща достойнството на възрастната жена. Въпреки трудностите, Блага се опитва по всевъзможни начини да си стъпи обратно на краката с малкото ѝ останало достойнство, за да може все пак да погребе съпруга си подобаващо.
Тази година на екрана видяхме и друг български филм, засягащ много сходни теми – Добрият шофьор“ на режисьора Тонислав Христов. И двата филма си служат със смразяващ реализъм при изграждането на художествения свят и си поставят за цел да извадят на показ актуалните проблеми в страната ни. Главният герой от „Добрият шофьор“, таксиметровият шофьор Иван (Малин Кръстев), също като Блага се оказва в безизходица и бива тласнат към извършването на престъпление, в неговия случай – нелегален превоз на мигранти. И Иван, както Блага не е представен като напълно позитивен или напълно негативен герой. Образите и на двамата не се вписват изцяло в опростените категории „добър“ и „лош“ и това ги прави автентични Те са сложни, истински герои, с всичките си недостатъци, слабости, страхове и пороци, а моралната оценка остава в ръцете на зрителя.
Високата художествена стойност на „Уроците на Блага“ е неоспорима и за това свидетелстват трите награди, които филмът спечели на 57-то издание на престижния международен филмов фестивал в Карлови Вари – Голямата награда „Кристален глобус“, наградата за най-добра женска роля за Ели Скорчева и наградата на екуменическото жури. Освен това „Уроците на Блага“ е тазгодишното българско предложение за наградите „Оскар“. Не ни остава нищо друго освен да стискаме палци филмът да бъде оценен подобаващо и от Филмовата академия.
Александра Славова, кино школа „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс, гр. Варна
Българската публика ще има възможността да се наслади на „Уроците на Блага“ от 17 ноември, когато филмът тръгва по кината из цялата страна.
Дотук нашите малки анализатори винаги се опитват да преповторят ситуациите в сгъстен и доста напрегнат ритъм на преразказа, дори стигат до спойлери, неосъзнавайки, че киното е индустрия, която очаква своята публика в салона. Важното, което трябва да се усвои е, че анализът на определен филм, не е единствено преразказ на историята, а и открояване на компонентите на филма: сценарий, режисура, актьорска работа, операторско майсторство, каузата на филма, защото един режисьор не снима „просто така“ или без повод. Следя с интерес документалните и игралните творби на Стефан Командарев и ми се струва, че след „Посоки“ и „В кръг“, в „Уроците на Блага“ той е още по-строг и по-суров с публиката си. Не ни е пожалил, а трябва ли? В сивия, почти по скандинавски прозрачен и минималистичен свят на Блага, животът е единственият учител – оцеляват онези, които са елиминирали чувствителността си. Камерата на Веселин Христов брутално ни въвежда в атмосферата на малкия Шумен, където единственото мащабно нещо, останало от „могъществото“ на бившия соц е монументът „Създателите на българската държава“. Този почти гротесков паметник винаги намира подходящ момент, за да се намести в кадъра и да се надвеси над Блага, сякаш иска да ни отклони от най-важното: живеем в свят, лишен от милосърдие. За мен по някакъв странен начин Блага на актрисата Ели Скорчева продължава да върви в тъмнината, докато чувам песента „Бразилия“ от филма „Мадам Бовари от Сливен“. Различното е не само в отминалото време, разликата е в степента на тоталната липса на човечност. Тази събрана във юмрук игра на Ели Скорчева те оставя без дъх – игра с висок градус на емоции в съчетание с точния регистър на диалози – кратки, ясни фрази, които изграждат по категоричен начин лицето на съвремието ни - трудно и жестоко. И все пак аз виждам надежда и тя е в нашите деца, които намират своите уроци по кино в подобни творби.
Елица Матеева, художествен ръководител на кино школа „Братя Люмиер“, Общински детски комплекс, гр. Варна.