Какво се случва в учителската стая, далеч от любопитните погледи на хиперактивни тийнейджъри, които имат мнение за всичко и могат да оправдаят по фантастичен начин липсващото домашно по математика, физика или български език? Дали учителите са сплотено семейство или всеки е в своя филм? Родното образование отдавна е в криза. „Не си отивай“ на режисьора Людмил Кирков ще стане на половин век, но темите си остават същите. Филмът „Учителска стая“ на младия режисьор Илкер Чатак сурово разсъждава по темата и вероятно затова е номиниран за европейските филмови награди в категориите: най-добър сценарий и най-добра женска роля.

„Учителска стая“ започва като българския „Урок“: откраднати са пари и се търси извършителят, подозира се ученик. Открито е портмоне с доста пари и се привиква ученикът Али заедно с родителите. Оказва се, че родителите са дали пари на момчето за скъп подарък по повод рожден ден. Учителката е млада и съвсем естествено се извинява за грешката си, но кражбите продължават. След като Карла Новак също става жертва на кражба в учителската стая, тя прави експеримент – оставя компютърът си с включена камера. Записана е кражбата, за съжаление във видеото липсва конкретно лице, но пък по ризата крадецът е открит – оказва се, че това е една от административните секретарки на училището, чийто син е ученик в класа на Карла Новак – малкият Оскар попада под ударите на публичния линч. Родител и дете се противопоставят на обвинението, всеки защитава своята кауза, а на Новак й предстои да разбере, че в училище освен нови факти се преподават и уроци по омраза и лицемерие. Карла трябва да се пребори със стереотипите на ученици, родители и колеги и да намери посоката към Оскар, който е под влияние на своя родител. Дали госпожа Кун е крадла наистина – това остава загадка за зрителя след един епизод със сюрреалистично решение – по коридора около Карла Новак преминават ученици и учители, облечени като заподозряната.

202314782_3_RWD_1380.jpg

Заради вярата в истината Карла Новак преминава през различни изпитания – паник атаки, насинено око, „благородни“ намеци от колеги, накърняване на репутация в ученическия вестник, но въпреки това Карла иска да помогне на своя ученик, който защитава майка си. Тя се опитва да му покаже, че той има право да отстоява своята позиция, защото това е неговата борба, а нейната кауза е доброто. С годините Карла ще разбере, че малките и големите отдавна имат свои критерии за добро, разминаващи се с моралните ценности от книгите - днес качествата на доброто се определят от аршина за възможните ползи.

Режисьорът Илкер Чатак е изпълнил задачата си да ни представи училището като огледало на държавата. В училище всеки изпълнява определени функции – пирамидата се управлява от директор, а децата са крайния материал, те са глината, която търпи различни модулации, манипулации и определя динамиката в развитието на системата. За да разберете как работи светът, всичко, което трябва да направите, е да попаднете в едно квартално училище. Режисьорът следи кариерата на Леони Бенеш от участието ѝ в „Бялата лента“ на Михаел Хенеке и докато пише сценария решава, че тя ще изпълни главната роля.

202314782_2_RWD_1380.jpg

Първият регистър на безпокойствие е обстоятелството, че Оскар (Леонард Стетниш) от любим ученик се превръща в малък вредител – саботьор. От този момент, подредената стая се превръща в бойно поле - ученик е хванат да преписва, ядосани родители коментират работа на Карла, Оскар заплашва словесно учителката си. Във всеки следващ епизод околните се изолират от Карла и тя остава без подкрепа и разбиране в търсене на истината. В „Учителска стая“ няма победители и победени – всички са жертва на образователния ценз, на заучените фрази, на идеалите си. Филмът на Чатак е немското предложение за чуждоезичен „Оскар“- дали „Учителска стая“ ще повтори миналогодишното изпълнение на „На западния фронт нищо ново“ на режисьора Едуард Бергер и ще запише още една точка за немския хоризонт на „Оскар“-ите?

Със сигурност за този филм трябва да се говори и да се пише! По подобие на българския филм „Диада“, „Учителска стая“ показва симптомите на разпад на обществото.