В съвременното кино все по-често срещаме филми и сериали, обвързани с агресията в училище, отношения между родители и деца, домашното и сексуалното насилие. Българското кино също изследва в новите си творби подобни теми, макар и дълго пренебрегвани.

Във филмите си режисьорката Яна Титова разказва историите на различни герои, изправили се срещу жестокия и несправедлив свят. В късометражните й филми „Мостът“ ( 2014), „Къщата“ (2016) и в пълнометражния ѝ дебют „Доза щастие“(2019) персонажите са изгубили себе си и търсят път към опрощение, търсят промяна.

„Диада“ е вторият пълнометражен филм на режисьора Яна Титова, който заедно с филма „Уроците на Блага“ (реж. Стефан Командарев), спечели „Златна роза“ 41-ото издание на варненския филмов фестивал.

В „Диада“ шестнайсетгодишната Дида (Маргарита Стойкова) мечтае да напусне малкия град и да замине за Америка при майка си, където да учи рисуване. Това обаче не се оказва лесна задача, поради факта че се налага тя сама да събере пари за самолетен билет за изключително кратък период. Дали най-добрата ѝ приятелка Ива (Петра Църноречка) ще ѝ помогне? Какви жертви изисква постигането на една мечта?

diada.jpg

Деветнайсетгодишната Маргарита Стойкова, родена в град Пловдив, набира популярност като влогърка. През 2020-та година се свързват с нея и я канят да участва в онлайн кастинг за поредица от късометражни филми. Тя е избрана да участва във филмови проекти, а една година по-късно се мести в София, за да се снима в сериала „Татковци“ (bTV). За изпълнената с нестихваща емоция роля, Маргарита заслужено е отличена с наградата на град Варна.

Филмът „Диада“ пленява зрителя със своята брутална искреност. Заради безхаберието на родителите си, Дида си измисля маска, чрез която скрива чувствителността си – маска на безсърдечна и непокорна манипулаторка. Дида е гневна на другите, но не поради причина, че живее в мизерия, гневът й е продиктуван от лъжите на най-близките.

Думата „диада“ (от гръцки – „две“) означава двойка хора, при която силата на връзката се оценява въз основа на времето, прекарано заедно и се определя от емоционалната сила на взаимоотношенията им. Във филма има няколко диади. Отсъстващата майка в живота на Дида е и част от същността на разрушената диада. Мотивът за значимостта на тази връзка срещаме и във филма „Изкуството да падаш“ на Орлин Милчев. Майката на тийнейджърката Бори проявява същия егоизъм и безразсъдство към дъщеря си, което води до липсата на общуване между поколенията.

diada-snimka-1.jpg

Операторът на филма Мартин Балкански използва множество близки планове, с които хиперболизира характеристиките на героите, в същото време камерата проследява поведението на Дида, като по този начин режисьорката насочва вниманието ни над това как Дида вижда заобикалящата я среда – над какво се надсмива, как различните ситуации въздействат върху поведението ѝ.

Сценарият на „Диада“ е написан преди заснемането на дебютния пълнометражен филм на Яна Титова „Доза щастие“. В няколко интервюта режисьорката споделя как в продължение на месеци всеки ден посещава часове в ямболско училище. Не случайно в надписите е посочено, че „Приликата с действителни лица е случайна“. Силвия Лулчева, Иван Бърнев, Васил Бинев, Цветан Алексиев, Ирмена Чичикова, Жаклин Дочева, Стоян Дойчев детайлно изграждат образите си, а Маргарита Стойкова и Петра Църноречка по блестящ начин съумяват да пресъздадат както приятелството на Дида и Ива, така и контраста в характерите им.

„Диада“ е филм кауза, защото смело отразява същността на българското общество - то е все по-жестоко и все повече се отдалечава от идеала си за хуманност. Всяко сбогуване с мечтите е и неосъзната раздяла с чистотата на детството.

Очаквайте в кината от 10 ноември!

Божана Станева, ученичка в 11 клас, МГ "Д-р Петър Берон", кино школа “Братя Люмиер”, към Общински детски комплекс, град Варна