Пеодуцентът Мартичка Божилова
Защо решихте отново да направите премиера на „Георги и пеперудите“? Само 20-годишнината от премиерата ли бе причината?
Използвахме годишнината от създаването на филма като хубав формален повод да предприемем това трудоемко начинание. Доскоро не ни беше хрумвало, че освен вечната борба да произведем и финансираме един филм, после грижата за него изисква не по-малък ентусиазъм, за да бъде опазен, обгрижен и най-важното – достъпен до съвременната публика по един адекватен и уважителен начин. По-важно за нас от годишнината е, че едно ново поколение ще може да види филма с нови очи и от тяхна гледна точка, на най-адекватния към днешна дата дигитален носител.
За тези години, какъв път измина филмът от създаването му, през разпространението до негова повторна премиера днес?
„Георги и пеперудите“ се превърна в един от най-обичаните и най-гледани български филми след промените. Филмът влезе в класациите топ 10 на десетилетието и топ 10 на столетието, също и до днес е в IDFA Top 20 на най-любимите филми, прожектирани на най-големия документален фестивал в света в Амстердам от началото на съществуването му. След наградата „Сребърен вълк“ на същия фестивал , която за документалното кино е нещо като златната палма за игралното кино, филмът буквално обиколи света – не само по фестивали, които са над 100 на брой, но и по много телевизии от Канада и Корея до Финландия и Великобритания. Филмът беше показан в кината на 8 европейски държави, а в България се превърна в най-дълго задържалия се на екран български филм – осем години без прекъсване.
За новата дигитална ера е необходимо адекватно изображение, каквото филмът може да осигури, тъй като е сниман на филмова лента – най-качествения носител за всички времена. Когато създавахме „Георги и пеперудите“, технологиите не бяха толкова развити и видеотрансферът на филма, който имахме, беше само в ниската за днешно време PAL резолюция. В унгарска лаборатория пресканирахме негатива в 4К, след това имаше няколко месечен период на ретуш и обработка, за да може филмът днес да бъде видян в пълния си блясък както в киносалоните, така и на малкия екран.
Имате ли намерение и други филми на АГИТПРОП да бъдат реставрирани и представени на зрителите?
Цели пет наши филма са снимани на лента, но и някои други са направени по стари технологии, които могат днес да бъдат реставрирани и подобрени. По цивилизования свят тези неща са уредени и филмотеките, и културните институции имат специални програми за поддържане на филмовото наследство. Но дори и при нашите условия тип “всеки да се оправя сам” ентусиазъм не ни липсва, дори мислим за нови версии на филмите – например режисьорски версии, нови трейлъри на филмите, направени от студенти и млади хора. Проектът за дигитализация на „Георги и пеперудите“ ни вдъхнови да съберем филмите ни до момента в колекция, която нарекохме Филмотека Агитпроп, като всичко това нямаше да бъде възможно без подкрепата на Национален фонд „Култура“ както и на редица приятели и партньори.
Режисьорът Андрей Паунов: Накратко
След толкова години, би ли променил, премонтирал и добавил нещо в твоя филм.
Не знам. Не съм гледал филма от 20 години
Има ли сцени, които отпаднаха при финалния монтаж?
Не. Всичко е във филма. Има няколко сцени които не можах да заснема. Все още ги сънувам. Но така е с всеки филм.
През тези години дали си се виждал с героите на „Георги и пеперудите“?
Д-р Георги Лулчев за съжаление вече не е между нас , както и повечето герои. Липсват ми, но от друга страна киното ни дава тази уникална възможност да се срещнем отново в тъмнината на прожекцията.
Според теб на какво се дължи успеха и добрия прием на филма сред зрителите?
Този филм е правен с много любов. Любовта остава по филмовата лента. За това го снимахме на 16 мм лента.
След „Януари“ подготвяш ли нов игрален или документален филм?
Не подготвям филми. Те сами ме намират
