Това е история за толерантност и човечност, за отчуждение, но и за нужда от близост, за предразсъдъците, породени от страха от различното. История, която едновременно натъжава и разсмива.
Сюжетът разказва за Светла, която е вдовица, наскоро загубила работата си като учителка. Селото ? е близо до границата с Турция и край него често се появяват бежанци. Един ден Светла среща в гората мигрант от Африка и това променя живота. Тя е принудена да се опълчи срещу цялото село, което настоява чернокожият бежанец незабавно да напусне.
Ивайло Христов е режисьор и сценарист на филма, а оператор е Емил Христов. В главната роля е Светлана Янчева, а в останалите са Майкъл Флеминг, Стоян Бочев, Иван Савов, Кристина Янева, Мирослава Гоговска, Красимир Доков и др. Продуцент е Асен Владимиров (Про филм).
Ивайло Христов:
След като видях отблизо емигрантите, които бяха арестували в един автобус близо до Варвара, първото чувство, което ме обзе, беше страх. Опитахме се да помогнем с каквото можахме, но първото, за което си помислихме с приятели вечерта, на чаша ракия, бе страхът. Казах си, че това са някакви престъпници, преминали нелегално границата… Това бяха няколко секунди. После се задълбах, за да разбера откъде се появи този страх. Върнах се назад в спомените си… [...] Да, страх от чуждото и непознато. Дадох си сметка, че човек е засипан от клишета и навици, които го ограничат и го правят несвободен. Мислиш да помогнеш, но оставаш предпазлив и дистанциран. Това беше водещият мотив за написването на историята, да изследвам страха в мен. Помня как като дете майка ми казваше да внимавам какво говоря, за да не чуят съседите. Постоянно следяхме какво ще кажат хората за нас… Това са натрупвания, които съм носил през годините. Затова основната тема във филма бе опозицията между личността и обществото. Как един човек може да излезе пред хората и твърдо да заяви себе си и своята позиция, която се различава от общото мнение. Това е филм за смелостта на индивида да застане срещу групата. (сп. Култура)
