„Писма от Антарктида“ е филм за уязвимостта ни, за възможността да съпоставим нашия микросвят със света на другите.
Отдавна в новото ни кино не е имало български филм, който да говори така честно и искрено за общуването между малките и големите и за пропастта между тях в случай, че има лъжа. Тази година го направи в първите дни на „Златна роза“ премиерният „Писма от Антарктида“. Непременно го гледайте заедно с вашия малък-голям човек, за да си кажете след това, онова, което сте премълчавали, докато сте опитвали да предпазите в качеството си на родител детето си от разочарования. Понякога възрастните сме доста вредни същества в опита си да съхраним спокойствието на своето дете. Все отбягваме онези теми от живота, в които има мрак и тъга, но животът не е само площадка за детски игри и закачки.