Световно кино

Дебютният филм на Надежда Косева беше номиниран от Европейската филмова академия за Европейско откритие (European Discovery - Prix FIPRESCI)

"Това не е кино за хората, които се опитват да предадат емоционални и психологически преживявания на друго човешко същество.", споделя големият режисьор

Един от най-почитаните съвременни режисьори в киното Мартин Скорсезе разкритикува филмите със супергерои, които в момента доминират в съвременната филмова индустрия. Автор на класики като „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“ и „Добри момчета“ коментира през списание „Емпайър“, че опитите му да навакса със съвременните филми със супергерои са се провалили.

Премиерата на юбилейния епизод у нас ще бъде на 10 април 2020

Филмите за знаменития агент Джеймс Бонд не са просто успешна поредица, а неподражаем феномен. Именно това е и причината забавянето и сътресенията в снимачния процес на 25-ия филм да породят безкрайно любопитство и нетърпение. Но след като началото на снимачния процес бе даден, с огромен ентусиазъм можем официално да споделим – новият филм, посветен на най-известния шпионин в света, е със заглавие Смъртта може да почака и ще взриви кината у нас с премиерата си на 10 април.

Над 15 български пълнометражни и късометражи филми са включени в програмата на Фестивала

На екран ще присъстват редица български филми като "Снимка с Юки", "Да се изгубиш нарочно", "Чувство за непоносимост", "Какъв цвят има този свят", "Безкрайната градина", "Далеч от брега", "Лора от сутрин до вечер", и късометражните: "Променяне", "Козметика на врага", "Вечерята", "Бяла роза", "Колелото", "Иван", "Внукът на човекоядката", "Екзистенциално", "Концерт за кларинет и оркестър", "Плитка вена", "Над нещата", "Цветята на алжиреца" и "Френско кино". Отново от екрана ще имаме възможност да се насладим на любими български актьори, които впечатляват в различни филмови сюжети.

Времето е врагът в епичната военна драма „1917“ на Сам Мендес

Този януари, точно сто години след края на Първата световна война, носителят на „Оскар“ режисьор, Сам Мендес ("Американски прелести", "007: Координати Скайфол", "Пътят на промените") ще ни върне на фронта с епичната военна драма "1917". Използвайки неповторимия си авторски стил, Мендес разказва забележителна, едновременно красива и жестока история за приятелство, чест и жертвоготовност, и ни разкрива малко позната страна на един от най-големите и тежки военни конфликти в историята на човечеството.

Фестивалът се открива в 19:00 ч .в зала 1 на НДК с филма на Роман Полански „Офицер и шпионин”

CineLibri е единственият кинофестивал в света, който отдава почит на литературата, оживяваща на големия екран.

Изпитвам странен сантимент към работата на Светла Цоцоркова, заради дебютния й филм „Жажда“ и тази неистова любов, която все ни липсва, а е като животворна вода за душата.

"Нямам предписание от лекар, непременно да снимам филми, за да не се разболея", споделя режисьорът на филма „5 е съвършеното число“

Действието на филма се развива през 70-те години по тесните сиви улици на дивия Неапол. Пепино льо Чичеро е опитен наемен убиец, който обича да прекарва времето си в риболов със сина си Нино. След смъртта на Нино обаче той ще бъде принуден да обърне поглед към бурното си минало и към нещата, които са били най-важни за него… В този нетърпеливо очакван европейски филм Тони Сервило и Валерия Голино изпълняват блестящо главните роли, а авторът застава зад камерата за първи път. „5 е съвършеното число“ бе включен в конкурсната програма Giornate degli Autori на 76-ия кинофестивал във Венеция. Интервюто на Павлина Желева е предоставено на сайта от фестивала "Cinelibri", в чиято програма е включен филма на Игор Тувери.

На вашето внимание представяме първите впечатления на възпитаници от кино школа „Братя Люмиер“, с художествен ръководител Елица Матеева

Откровено попитах Елица Матеева след края на филма. И искрено питам сега, защото този е начинът, по който трябва да се говори за този филм. Сякаш споделяш на близък човек.

Аз все още трудно говоря за смъртта на родител. А уж мисля, че съм го преживяла. Но когато гледах „Бащата“ си спомних също една странна, а може би напълно логична случка от последното ми „сбогом“. Спомних си, че нямах сили да се разплача и започнах да броя карамфилите от венеца до ковчега на майка ми. Все обърквах с поглед посоката и това налагаше повторение на броилката. И така до края на церемонията-стигах до 64 и почвах отначало, защото все пропусках цвете.

Два коментара на ученици от киношкола "Люмиер" - Варна