VideoDance

Различни термини са използвани в английския език през годините, за да обозначат танцовите филми като цяло – screendance, dance film, cinedance, dance on camera, dance on screen, videodance. (екранен танц, танцов филм, кино танц, танц за камера, танц за екран, видеотанц) Доминиращият термин в момента е последният – videodance. Това е един хибриден жанр – между кино и танц, и развитието му върви ръка за ръка с развитието на тези две, иначе самостоятелни изкуства. Съвременното изкуство се характеризира преди всичко с прескачането на границите и обединяването на всичко познато до момента в търсене на нови хоризонти.

Съвременното изкуство се характеризира преди всичко с прескачането на границите и обединяването на всичко познато до момента в търсене на нови хоризонти. Смесването на изпълнителските изкуства, които сами по себе си вече са погълнали всички познати форми на сценични и движенчески изкуства, с дигиталното кино води до постепенното обособяване на определени жанрове от смесен тип, като т.н. “VideoDance”. Авторите, които експериментират в тази нова среда, се чувстват напълно свободни от ограниченията на традиционните жанрове и технически средства. Точната класификация на всички тези произведения, които определяме често с общото название “дигитални изкуства” се оказва практически невъзможна. Изпълнителите отдавна прескочиха границите на сценичното, и в опит да изследват нови пространства и ситуации, започнаха да експериментират и с новите киносредства, които съвременната технология им предоставя. Това постепенно доведе до обособяването на самостоятелни киноформи, които са обединени най-вече от различни видове експериментално търсене вътре в тях. Самите произведения не са единни по сюжет, идея или времетраене, а са обединени от смесването на танц и движение с новите визуални форми. Новото поколение технологии дава на авторите свободата да използват всички познати до момента техники на заснемане, обработка и разпространение. Интернет е новата медия, която се наложи окончателно и промени начина по който се разпространяват и възприемат всички аудиовизуални произведения. Интернет е специфична среда, която има свойството да интегрира всички останали медии. Същевременно създава и нови платформи, които водят до напълно нови измерения, в които произведенията се развиват. Тази свобода във формите води до промяна в зрителската рецепция, и в по-общ план води до промяна на класическото кино. Зрителят започва да търси новото и постепенно с израстването на технологията и поколенията, част от тези експерименти остават и се превръщат в рутинно използвани, отначало в телевизията, а по-късно и в киното. Като те също са вече частично или напълно интегрирани в интернет средата. Смесването на изпълнителските изкуства с дигиталното кино, са само част от всички визуални експерименти, които текат активно през последните години. В много от тях прозират и класически кино технологии, които днес се постигат с лекота от дигиталните платформи. Те позволяват смесването на всички познати техники, и отварят вратите към всички хора, които имат желание да творят и експериментират в областта на ауидовизията. Това създава една нова визуална среда и ражда ново поколение изкуство.

VideoDance

Различни термини са използвани в английския език през годините, за да обозначат танцовите филми като цяло – screendance, dance film, cinedance, dance on camera, dance on screen, videodance1. (екранен танц, танцов филм, кино танц, танц за камера, танц за екран, видеотанц) Доминиращият термин в момента е последният – videodance2. Причините са лесно обясними – голяма част от продукцията се заснема и разпространява чрез дигиталните видеоносители. Промяна, разбира се, съществува не само в техническата част, но и в стилистиката, в средата, монтажа, динамиката, цялостното построяване на филма. Това е един хибриден жанр – между кино и танц, и развитието му върви ръка за ръка с развитието на тези две, иначе самостоятелни изкуства. Пресечните точки между тях се оказват много и най-различни през годините, натрупвайки исторически богата визуална база. Към нея могат да се причислят първите опити за заснемане на танц от зората на киното, мюзикълите, документалните архиви на танцови изпълнения, танцови филми от авангарда, телевизионните отразявания на сценични произведения и съвременните самостоятелни филми на танцови компании и отделни артисти. Като към тях се добавят и различните стилове в танца, палитрата става много пъстра. Всичко това е допринесло за развитието на танцовите филми, за осмисляне на характеристиката на този жанр, методите на заснемане и зрителско възприемане. Акцентът в настоящата работа е върху самостоятелните танцови филми, които през последните години се развиват с ускорени темпове, но имат и своите предшественици през различните епохи.

0 Коментар(и)

Оставете коментар



Обнови