86 години по-късно, тя е една от най-чувствителните богини на спомени за прекрасни срещи с актьори: Марчело Мастрояни, Марлон Брандо, Ричард Бъртън, Виторио Гасман, Кларк Гейбъл, Кари Грант, Питър Селърс и още дузина харизматични лица плуват във водовъртежа от картини, разбили сърцата на хиляди жени, а днес в тази чудна компания попада малкият Ибрахима Гуйе в най-новата кино авантюра на София Лорен с дебют в Netflix - „La vita davanti a sé“. Премиерният филм ни връхлетя като торнадо в края на 2020 - отдавна не сме виждали подобна мекота в играта на София, може би заради мадам Роза от романа на Ромен Гари „Животът пред теб“, овенчал за втори път с престижния „Гонкур“ писателя през далечната 1975 г.
С трепет помним последните изяви на София Лорен в чудния свят на киното от 2009 г. в мюзикъла „Девет“ на режисьора Роб Маршал и късометражния „Човешкият глас“ (2014) – филмова адаптация върху пиесата на Жан Кокто под режисурата на сина й Едоардо Понти, с която тя печели „специален Давид на Донатело“. Отваряме скоба: „Човешкият глас“ бе отново адаптиран с премиера на фестивала във Венеция 2020 г.- англоезичният дебют на Матадора на испанското кино Педро Алмодовар е провокативен и изящен разказ за самотни сърца, а в главната роля е екзотичната Тилда Суинтън. В италианската авантюра на Лорен с драматургията на Кокто, действието се прехвърля в Неапол, а писателят Ери Де Лука „превежда“ на неаполитански диалект словото на френския драматург.
В „Животът пред теб“ София Лорен е различна, този път лицето, тялото,устните са в плен на времето, но огънят в очите й е все така стихиен - колко много живот има в тази актриса, с каква лекота преминава през различни състояния! Нейната Мадам Роза е жена с история-жертва на Холокоста, бивша проститутка, която в наши дни се грижи за деца, чиито майки са също жени с минало-настоящи проститутки.
През 1977 г. романът на Ромен Гари е екранизиран за първи път, в главната роля е Симон Синьоре. Филмът е отличен с „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм, със „Сезар“ и „Давид на Донатело“ за изпълнението на Симон. При съпоставка с двете екранни вариации, настоящата се отличава с усет към съвремието ни, с въвеждането на теми, комуникиращи с новото поколение зрители. Едва ли за най-младите ценители на киното, номерът на ръката на Мадам Роза говори нещо, за децата-герои от филма това е шпионски код, защото Мадам Роза е шпионка според тях, а за познавачите на времето, номерът на ръката е знак за силата да бъдеш жив „въпреки“. Адаптирайки романа на Гари, филмът умело борави с темата за чужденеца, за бежанеца в наши дни. Днес всички сме бежанци, чужди на себе си и другите, независимо цвят на кожата и географските ширини, заради обстоятелството, че малко се вълнуваме от проблемите на другите. В този свят, „АЗ“ винаги играе главна роля, но при Мадам Роза не е така и затова тя е по-добра от нас!
„Казват, че животът е предрешен и нищо не може да се промени! Искам да променя всичко! Искам да се върна в началото, когато нищо не е предрешено и всичко е чисто!“ – това са първите думи на малкия Момо (Мохамед) от Сенегал, заключил се в подземие до едно тяло - преди няколко часа тялото го е даравяло със сурова любов, но и със справедливата грижовна нежност, така присъща на родителите. Филмът започва и зрителят се пренася 6 месеца по-рано на пазара. „Малкият негодяй“ открадва старите свещници на възрастна дама, която търси изгодна цена за тях. „Малкият негодяй“ е на 12 г., сирак, понякога за него се грижи д-р Коен (Ренато Карпентиери). Според д-р Коен: „Момо трябва да се държи като всички други деца.“, но Момо знае, че е различен, че е специален. Д-р Коен открива крадените вещи и историята за онази необикновена обич между малките и големите започва...
- Съжалявам!
- По-силно! И кажи: извинявайте, Мадам!
- Ха, откъде да знам, че сте Мадам!
- Децата винаги са ми викали Мадам Роза!
- Извинявайте, Мадам Роза!
- Не, не ти прощавам!
Може би „Животът пред теб“ ще донесе на София още една награда „Оскар“ за женска роля както бе с филма „Чочарка“ (1960), под режисурата на колегата й Виторио Де Сика? Но какво значение имат днес наградите за София, която така великодушно и шеговито оценява работата на малкия Ибрахима: „Това е дебют за „малкия негодяй“, но имам чувството, че винаги е бил в актьорския бизнес!“
Псевдонимът София Лорен се появява на бял свят по случайност или не, защото пръст в съдбата на кръстница се пада на една шведка. Когато режисьорът Гофредо Ломбардо репетира със София за „Африка под моретата“ (1952) се чудел как да се назовава тази нова звезда с дълъг нос и сочни, меки устни? Погледът му попада на един плакат на шведската актриса Марта Торен-Ломбардо започва да изрежда азбуката: „Сорен,Торен, Лорен...“ Еврика! От този миг София Шиколоне се здрависва с новото си име София Лорен. Според Чаплин, тя има един голям недостатък: не може да казва „не“, а според Чаплин „не“-то е условие, за да сме щастливи.“Не“-то помага, за да живеем, така, както искаме. Вероятно магът на комедията е имал подобен проблем, защото, докато снима Марлон Брандо и София Лорен в „Графинята от Хонконг“ (1967) неговата дискретност и деликатност му пречат, за да бъде прям с мърморкото Брандо, а иначе София и в този филм е пищна чаровница, чието присъствие разпалва желания у всеки мъж. „Графинята от Хонконг“ на Чаплин е несъпоставим с брилянтните му шедьоври –филмът не се радва на благоприятни отзиви и във финансово отношение се оказва тотален провал.
Продуцентът Карло Понти е мъжът-любов в живота на София. Въпреки голямата разлика в годините, те съумяват да преминат заедно през ветровете на времето и да изградят сплотено семейство. Днес домът на София в Женева се оглася от приказната възбуда на внуци. Синовете й Карло младши и Едоардо се занимават с изкуство. Карло младши е диригент, а Едоардо твърдо продължава по стъпките на баща си, а ние заклетите киномани знаем, че зад филмите „Пътят“, „Доктор Живаго“, „Чочарка“ „Вчера, днес и утре“, „Забриски Пойнт”, „Професия: Репортер“, стои името на Понти - тези филми са повече от приключение, повече от престижна награда и номинации - те са част от кино съкровищнацата на Novecento.
„И на тези години е приятно да снимам, забавлявах се. Дали възрастта ме плаши? Аз нямам намерение да се превръщам в светица, нито се страхувам от остаряването. Съгласих се да играя Мадам Роза, защото тя ми напомня на Маминка. Живеехме бедно. Маминка бе сурова, но ме даряваше с обич. Суровостта е част от живота на самотните майки, инак как се оцелява в онези години? При Едоардо винаги ме е привличало това, че се прави на спокоен. Прави се, че уж всичко зависи от актьорите, но той дърпа конците, той успява да си остане шефът по време на снимките.“ – споделя София.
Дано, когато остареем до нас да има по един Момо, който да ни погали! Дано, когато остареем до нас да има по един „малък негодяй“, който да ни прегърне и да ни успокои в минутите на пълна забрава! Тогава ние няма да знаем кои сме, но поне ще усещаме, че не сме сами, защото с малките започва всяко ново време, то съществува благодарение на тяхното безстрашие-малките никога не се страхуват от този триглав змей, наречен поетично „Живот“.
„Какво би направила София Лорен?“
И още един нов филм със София Лорен, но този път в документален формат! Преди няколко дни по Netflix бе премиерата на „Какво би направила София Лорен?“. Документалният филм на Рос Кауфман ни представя живота на американката Нанси, чиито корени са от Неапол. Тя е на годините на София и по подобие на своята любима актриса притежава очарование, сила и енергията да създава нови неща. Нанси е една от първите жени-американски учителки, които развиват мрежа за извънкласната подготовка на децата като организира програма за обучение в различни дисциплини - от кулинария до фотография. По подобие на София и Нанси веднъж се влюбва в харизматичния Кари Грант, но тъй като София не се отказва от своя съпруг, защото той е „италианец и я познава най-добре“, така и Нанси въпреки изкушението, остава вярна на своята ученическа любов – съпругът й Алан. Филмът проследява творческия път на София и житейските пътеки на Нанси. Всяка от тях притежава специфичното само за италианките „emozi“ – темпераментното движение на тялото, с което италианката показва, че всичко е под контрол.
А знаете ли защо София Лорен не присъства на наградите „Оскар“ при номинацията й за неотразимато й изпълнение в „Чочарка“? Ето сега е моментът да видите „Какво би направила София Лорен?“ И пак: Кари Грант е първият мъж, който звъни по телефона с думите „София, ти го спечели!“
Нанси и София си приличат по това, че посрещат с радост и благодарност всеки нов ден. Всяка от тях е загубила любим човек, всяка от тях е водила битки с времето. Но най-вълнуващият миг е, когато Нанси се среща със София, двете си споделят шеги и неволи сякаш са част от едно общо семейство. Истината е, че да си личност не е приоритет на звездите и на иконите от списанията, личностите са хора, които ни осветляват с добрия пример, че животът въпреки трудностите трябва да се живее със смисъл и хъс, на това ни учи филмът на Рос Кауфман.
„Имало едно време един горчив и прекрасен живот, в който едно момиченце, една жена и една актриса продължават да се повтарят. Винаги ще има едно време за всяко момиченце, което гледа на света с огромни очи и с вълнение на живота.“ **
Имало едно време, в което е имало място за всеки под синьото небе. Имало едно време, в което да се будим един до друг е било най-силното предизвикателство! Имало едно време, изпълнено с любов и мечти!
* „Вчера, днес и утре. Моят живот“ София Лорен, изд.Рива, превод Соня Александрова
* * „Вчера, днес и утре. Моят живот“ София Лорен, изд.Рива, превод Соня Александрова