От 2005 година по инициатива на Националния филмов център на 13 януари - датата на първата публична прожекция на филма на Васил Гендов „Българан е галант”, българската филмова общност чества своя професионален празник.
Малко история...
На 13 януари през 1915 г., в първото столично кино „Модерен театър“ се състои публичната премиера на първия български игрален филм „Българан е галант“. Сценарист и режисьор на немия черно-бял филм е пионер на българското кино Васил Гендов. В главните роли са Мара Липина и самият Васил Гендов, и двамата актьори от Народния театър. Операторът Гаетано заснема филма за шест дни пред къщата на предприемача Димитър Съселов на ул. „Славянска“ №9 в София.
Ето го и сюжетът на филма, описан от Гендов:
„Късно през нощта идеята беше в главата ми в завършен вид. Един млад бонвиван, роля, която щях да играя аз, среща една млада дама на улицата и започва да я задиря. Като не може да се отърве от този нахален обожател, тя решава да му даде един добър урок. Запознава се с него и го поканва да я придружи из пазара, като го моли да й заеме пари за покупките, тъй като е забравила парите си вкъщи. Нашият Българан сияе от радост. Ходи от магазин в магазин, заплаща покупките, които тя купува, дори и такива, които не й трябват, натоварва го с кутии и пакети, завежда го в едно от най-скъпите и луксозни навремето заведения „Градското казино“, поръчва най-скъпите закуски и напитки, които нашия Бъкгаран плаща, докато накрая го завежда пред една къща, където среща мъжа си, когото помолва да вземе файтон и да освободи „хамалина“. Когато файтонът дохожда, мъжът взима пакетите от закования като от гръм Българан и му подава 50 стотинки за хамалията. Нашият Българан остава прикован с парите в ръка да гледа подир файтона“. (Васил Гендов, „Трънливият път на българския филм“, с. 64)
По онова време в България киното още не се приема за изкуство и за голяма част от утвърдените български актьори е непрестижно да се снимат във филми. Ето какво казва Гендов в спомените си за снимките във филма: „Обърнах се към артисти от Народния театър, пак същото, дори някои от тях недвусмислено ми отговаряха, че нямат желание да се „резилят“. Този период на търсене продължи два дена, обаче резултат нямаше. Никой не искаше да става „за резил“. На третия ден реших да помоля и моята братовчедка Елена Снежина, голяма актриса в Народния театър, но и тя благовидно отклони поканата ми, като каза, че била много заета и най-важното, че съпругът й, големият български артист Атанас Кирчев, няма да й позволи“. (Васил Гендов, „Трънливият път на българския филм“, с. 66)
Нещо повече, дори е имало известни артисти, които избягвали да вървят по улиците заедно с младия кино режисьор, за да не се резилят. Гендов успява да убеди единствено актрисата от Пловдивския театър Мара Миятева, която впоследствие става част от състава на Народния театър, да изиграе главната женска роля в „Българан е галант” под псевдонима Липина. Всички останали епизодични роли се изпълнили от непрофесионални актьори, с изключение на главната мъжка роля, която самият Гендов играе.
Когато вестник „Дневник” рекламира филма „Българан е галант” пуска следното съобщение: „Комедията и снимките са доста сполучливо направени и тази комедия представлява голяма новост за българското общество (…). Интересно е всеки да види как се заражда едно изкуство в една млада и напредничава страна като България”, която се стреми да подражава във всичко на Западноевропейските гиганти и не иска да остане назад и в областта на кинематографията и почва да туря началото на един нов отрасъл на изкуството”. („Дневник” от 13.01.1915 г.)
Филмът има голям зрителски и финансов успех, но той остава най- вече за собственика на кино „Модерен театър“. С огорчение Васил Гендов си спомня:
„Колкото и радостен да беше за мен моралният успех, материалният обаче остана само за „Модерен театър“. За мен до ден-днешен остана нещо неизяснено. И все пак си мисля, че се дължи на случайност, на едно нехайство от страна на Аладар. Блазнех се мисълта, че той ще ме повика, ще ми предложи макар и нещо малко, поне продадения часовник. Това обаче той не стори и аз си останах с възторзите на публиката, което за начало все пак беше най-голямата награда“. (Васил Гендов, „Трънливият път на българския филм“, с. 83)
Самият филм не е съхранен до наши дни. Смята се, че е загубен през 40-те години на ХХ в. при бомбардировките над София по време на Втората световна война. През 1998 г., като част от предаването „Понеделник 8 ½“ на БНТ, група студенти от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ създават римейк на филма, по оригиналния сценарий и режисьорски дневник на Гендов.
По традиция Денят на българското кино се отбелязва с различни събития, организирани от Националния филмов център в партньорство с различни професионални организации и Столична община.
За 13 януари 2022 година от Националния филмов център са подготвили „13 филма за 13 януари“, програма от нови български игрални, документални и анимационни филми, която ще се прожектират в четири столични киносалона и по един в Пловдив, Велико Търново и Варна. За да се осигури максимална възможност за достъп на публиката до българските филми, прожекциите са със свободен вход.
Киносалоните в София са „Одеон“, „Дом на киното“, „G8“ и „Синегранд“, във Велико Търново е кино „Палас“, във Варна – Фестивален и конгресен център и в Пловдив – „Lucky Дом на киното“.
В Деян на българското кино ще могат да се видят следните филми:
Пълнометражни игрални филми:
„Като за последно“ – 2020, реж. Ивайло Пенчев, 118’
с Васил Банов, Мария Бакалова, Филип Аврамов, Малин Кръстев
Наградата на публиката на фестивала „Златна роза“, Варна 2020
„Страх“ – 2020, реж. Ивайло Христов, 100’
със Светлана Янчева, Майкъл Флеминг, Стоян Бочев
„Златна роза” за най-добър филм и нагарадата за главна женска роля на Светлана Янчева), Варна 2020
Късометражни игрални филми:
„Магаре“ (к/м) – 2021, реж. Мартин Негрев, 22’
с Красимир Доков
„Златна роза“ за най-добър късометражен игрален филм на фестивала „Златна роза“ Варна, 2021
„Мона Лиза“ (к/м) – 2020, реж. Веселка Кунчева, 10’
с Милица Гладнишка, Данаил Обретенов
Наградата на критиката за късометражен филм на фестивала „Златна роза“, както и диплом на Журито на фестивала „Златна роза“ за „модерно съвременно виждане, което ползва похвати от различни медии“. „Златна роза“, Варна 2021
„Хлад“ (к/м) – 2021, реж. Девина Василева, 21’
с Васил Василев-Зуека
Диплом на Журито на фестивала „Златна роза“ за „модерно съвременно виждане, което ползва похвати от различни медии“. „Златна роза“, Варна 2021
Документално кино
„Луцифер“ (док.) – 2020, реж. Мария Николова, 56’
Награда на Община Пловдив на фестивала „Златен ритон“, Пловдив 2020
„Преди края“ (док.) – 2020, реж. Елдора Трайкова, 54’
“Златен ритон” за най-добър документален филм и наградта за режисура, Пловдив, 2020
Анимационно кино
„Болт“ (аним.) – 2020, реж. Илия Шекерджиев, 8’
Награда за анимационен дебют на фестивала „Златен ритон“
„Глич в йерархията“ (аним.) – България-Австрия, 2019, реж. Весела Данчева, 7’
„Мармалад“ (аним.) – 2020, реж. Радостина Нейкова, 5’
„Призрак“ (аним.) – 2020, реж. Сотир Гелев, 28’
Специалната награда на журито и награда на критиката за анимационен филм на фестивала „Златен ритон“
„Сантяго“ (аним.) – 2020, реж. Анрдей Кулев, 16’
Голямата награда за анимационен филм на фестивала „Златен ритон“
Награда за български късометражен филм на 25-ия София Филм Фест
„Човекът кал“ (аним.) – 2020, реж. Пламен Николов, 6’
В Деня на българското кино може да бъдат разгледани и две тематични изложби свързани с историята на родната кинематография:
„Васил Гендов. Живот между театъра и киното“
Експозицията е посветена на различни теми от биографията и творческия път на Васил Гендов. За първи път се представят пред широката публика редица неизвестни факти за пионера на българското кино, а така също и непоказвани досега фотографии, документи от личния му архив, предаден в Националния исторически музей, както и документи, съхранявани във фондовете на ДА „Архиви“.
Изложбата се осъществява от научен екип на сектор „Екранни изкуства“ на Института за изследване на изкуствата при БАН с ръководител доц. д-р Александър Донев и с участието на гл. ас. д-р Теодора Дончева и гл. ас. д-р Деян Статулов. Научен консултант на проекта е доктор на изкуствознанието Петър Кърджилов. Значителен принос за реализацията на изложбата имат Кирил Кирилов /гл. специалист/ и Димитър Стоименов /началник отдел/ в дирекция „Публичност на архивите“ към Държавна агенция „Архиви“ . Художник-оформител на изложбата е Даниел Нечев.
Адрес:
Изложбена зала „Архиви“ на ДА „Архиви“ на ул. „Московска“ №5., Вход: свободен
"Кино истории помежду"
Изложбата представя шест разказа сред постоянната експозиция на Музея на София. В тях кинокритикът Деян Статулов описва случки от света на българското кино. Те са подбрани в контекста на проекта "История помежду" и целят да дадат друг ракурс както към родната кинематография, така и към историята на София, отразена в музейната среда. Сред филмите и темите, които присъстват, са началото на българското игрално кино, първите закони и последвалата цензура по време на социализма, детското кино и пластичната изразност в някои ярки творби. Тази изложба е като монтажни отрязъци от стара филмова лента, чиито драскотини рисуват набразденото лице на нашата обща история – на киното и града. Куратор на изложбата е Весела Ножарова, а изложбеният дизайн е дело на Калина Димитрова.
Адрес:
Регионален исторически музей – София, пл. „Бански“ 1, Вход: Билет на музея