„...С Иван Андонов от филм на филм все повече се разбирахме творчески. Приятелството ни порасна и укрепна с взаимно доверие.
В Трявна се снимаше „Покрив“. Когато отидох, Иван ме чакаше пред вратите на хотела и тихичко ми сподели: „Надя, влюбен съм“. „Та това е най-красивото сладко чувство, което те спохожда. Радвай се!“, казах аз. „Ела да те запозная“, отвърна той и забързахме. Видях едно високо, стройно момиче, весело и усмихнато, с големи очи – да се огледаш в тях. Любаша, Люба Буба. След това тя стана за него скъпата, добра и всеотдайна спътница в живота. Бяха отдадени един на друг с много любов, живяха в обич и разбирателство.
Отново чух гласа на Иван: „Надя, този път те каня да играеш любовница, ще си влюбена в Стефан Данаилов – Яким. Филмът е „Дами канят“.
Снимките започнаха в родния ми Асеновград. Иван го правеше на един дъх, но не пропускаше и най-дребните детайли, оглеждаше костюмите и перуките ни. Вечер се събирахме вкъщи, моят Бачо Кольо (така му казваха) ни черпеше с домашно винце, ставаше ни весело и се зареждахме за следващия ден. Бяхме увлечени и сплотени, снимахме без умора, с желание и радост. Целият снимачен период беше един безкраен празник!
Няма да пропусна финала на филма, който не стана така, както беше замислен. На язовира всички преследвахме любимия Яким, мрежата във водата се скъса, но ние не дочакахме да получим нови указания от режисьора. Първа Коканова се хвърли във водата, а след нея една по една я последвахме всичките – така, както си бяхме с роклите, перуките, обувките. Чух Иван да казва: „Абе, Надя може ли да плува?“.
Не, не можех. Влюбените ухажорки провалихме финала и се измъкнахме от водата като мокри кокошки! Часът беше 4 сутринта. Заведоха ни в сауната на Гребната база, съблякохме мокрите дрехи, дадоха ни по един халат, качихме се в автобуса. Мен ме оставиха вкъщи, останалите – в хотела. Бачо Кольо ме погледна учуден и като му разказах, се разсмя и се пошегува: „Язък, нямах тоз късмет да взема застраховката“.
Това не попречи на филма да стане кинохит. Публиката го харесваше, смееше се и пълнеше киносалоните. Гледаха го и млади, и стари, любим е на зрителите вече 30 години.”
Една от срещите ми с Иван Андонов беше във филма „Опасен чар“. Правеше се кадърът как да наредим гостите за сватбата. С Георги Русев си говорехме тихичко и аз се пошегувах: „Да ги наредим роднина – милиционер, роднина – милиционер, та да им запушим устите!“. Иван и операторът дочуха и се захванаха да снимат. Аз се притесних да не би да си имам работа с милицията. „На моя отговорност, Надя, не се притеснявай“, рече режисьорът и го заснеха. Така спонтанно, с участието на всички ни, се роди тази реплика, която се повтаряше при най-различни случаи.”
Надя Тодорова (1925 – 2016) е родена в семейството на първия кинопрожекционист в Асеновград и расте с филмите на Чаплин. След гимназията я пращат да учи право в София, но тя предпочита да е артистка в местната общинска трупа. Там обира овациите като Юрталанката от „Снаха“ и Злата от „Криворазбраната цивилизация“, с която печели награда на национален преглед. Следват още два приза, покани от театрите в Смолян, Сливен, Пазарджик и Габрово, както и още главни роли (в „Мъжемразката“, „Госпожа Министершата“, „Вампир“, „Евгения Гранде“). За киното я открива Иван Андонов. Неголеми, но запомнящи се образи ù поверяват и Николай Волев, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков, Иванка Гръбчева, Джеки Стоев.
Надя е участвала в 7 от най-обичаните 100 български филма за всички времена. Три от тях попаднаха в челната десетка на класацията, организирана през 2015 г. от БНТ: „Вчера“ (1988) и „Опасен чар“ (1984) на Иван Андонов, както и „Господин за един ден“ (1983) на Николай Волев. Медиите изчислиха, че най-снимани в лентите от топ 100 са красавиците Невена Коканова (13 пъти) и Катя Паскалева (8 пъти), но не споменаха, че третата актриса, любимка на публиката със 7 роли, е именно „смешната“ Надя Тодорова.