Откъде дойде идеята да направите филм за Марадона?

Първата причина е, че аз бях сред милионите запалянковци, които скачаха от радост, когато той отбеляза двата си гола срещу Англия през 1986 г. Този мач беше може би първият и последният път, в който имаше справедливост в този свят. Аржентина и Сърбия са две държави, смачкани от Международния валутен фонд. Фондът е западна сила, с която Аржентина и Сърбия се борят. Чувствам Марадона близък. Той е много популярен в Сърбия – нашият стил във футбола прилича на аржентинския, а и често ме наричат Марадона в киното. Втората причина е, че съм чел някои от книгите, посветени на футболиста, както и статии, слушал съм коментари и всеки път се убеждавам, че не му отдават заслуженото.

Искахте да покажете не толкова футболиста, колкото бунтаря, нали?

Има такова нещо. Идеята се роди по време на Срещата на върха на двете Америки в Мар дел Плата, Аржентина, по време, на която Марадона взе думата, за да критикува Буш. Впечатлих се. Но не бива да пренебрегваме и футболиста. Спомням си първия път, когато чух да се говори за него - през 1979 г. на Световното за юноши в Токио. Беше направил чудеса. Неотдавна той дойде в Сърбия и ни разказа за гола, отбелязал с "Барселона" срещу белградската "Червена звезда". Гениален момент.

В "Черна котка, бял котарак" героят ви - Матко циганина, сам си играе на карти, шмекерува, но печели и извиква: "Марадона!" Защо?

Идеята ми бе да внуша чувство за върховна победа. В началото героят извикваше "Гол!", но по-силно от "Гол!" е "Марадона!"

В кой момент се наложи идеята да заснемете документален, а не игрален филм?

Исках да направя портрет на един човек, а портрет означава да кажа истината. Именно това не харесвам в другите филми, посветени на Марадона – сякаш кръжат около него и разказват нечий друг живот. Не успяват да покажат ефекта му върху целия свят. Историята на Марадона е достатъчно интересна, излишно е да се добавя художествена измислица.

Смятате ли, че Диего Марадона е истински герой от филм?

Като актьор той е невероятен. Роден е да прави шоу. Но има и друго. Ако Анди Уорхол бе живял в нашето време, той не би рисувал Мерилин Монро, а Диего Марадона. Ако Марадона не беше футболист, щеше да намери друг начин да стане звезда и щеше да успее. Марадона е икона. Най-великана икона в последните 20-30 години. И не заради популярността, комерсиализирана от медиите, от "Кока-Кола" или "Пепси" както е при съвременните футболисти. Днес и до тоалетната не можеш да отидеш, без да видиш реклама на Кока-кола или Пепси.

Марадона е бил рекламно лице и на "Кока-Кола", и на "Пепси".

Може би, но някак непряко. Имам предвид, че Марадона дължи славата си на икона на мачовете и на головете си, а не на страничните си дейности. Да, имал е и спонсори, снимал е реклами, но тези неща идват после. При Бекъм например, който е един добър футболист, е обратното – медиите го направиха прочут, не толкова мачовете му.

Как се свързахте с Диего?

Чрез продуцентите. Отначало той не бе склонен да участва. Мисля, че му е дотегнало от медийни увещания и искаше спокойствие. Но стремежът му към изява неудържимо го тласка напред и накрая той се съгласи.

Той беше ли гледал ваши филми?

Нито един. Но мисля, че вече е чул да се говори за мен.

Лесно ли се снимаше с него?

Сложно е. На моменти той забравя задълженията и отговорностите си. Веднъж например пристигнахме с екипа в Аржентина, а той беше забравил и го изпуснахме. Затова работя по този филм от няколко години.

При срещата с него открихте ли нещо, което да ви смае?

Винаги съм смятал, че е интелигентен, сега вече се убедих. В разговорите с него, а ние се чуваме редовно до ден днешен, осъзнах, че той е по-зрял, отколкото ни го показват. Именно в политиката. Той застана зад Кристина Киршнер на аржентинските избори. И не за да се домогне до власт, а защото предходното правителство работи добре и той иска тази политика да продължи. Това доказва, че той има политическо съзнание и че умее да разсъждава.

А тъмната му страна?

Марадона наистина е човек с две лица. Като всички нас, но при него е силно застъпено. Разговаряхме за рекламите му за "Кока-Кола" и за "Пепси" или за политическата му ангажираност. За Диего не е проблем днес да критикува САЩ, а утре да приеме пари от "Кока-Кола". Или да мами на терена. Неизменно стигаме до прословутия мач срещу Англия. Това са двете лица на неговия гений. Марадона е един вид светец. Той неведнъж е виждал лицето на смъртта, но според мен Бог просто отказва да го вземе при себе си.

Той щастлив ли ви се стори?

Различно през различните периоди. Веднъж отидохме във Вила Фиорито, за да снимаме къщата, в която е израснал. Той беше доволен, като всички. В други моменти му беше трудно. Марадона ми напомни за Марлон Брандо или за другите велики филмови звезди. Слязат ли веднъж от сцената, не знаят как да изпълнят живота си. Идеалният живот за Марадона е да играе в мач, който никога не свършва.

Как обяснявате факта, че съвременният Марлон Брандо е футболист?

Напълно естествено е. Марадона е станал това, което е, именно защото е играл футбол, а не друг спорт, и защото е играл през 80-те - десетилетието, през което спортът стана изключително популярен. Ерата на Марадона е апогеят на футбола. Марадона със своята техничност и способност съвсем сам да обърне мач, е идеален за тази епоха. Този период завърши именно с втория гол на Марадона срещу Англия. След това нещата във футбола се промениха, както и в обществото.

(интервю за брой 50 на списание "So Foot")

0 Коментар(и)

Оставете коментар



Обнови