„Капризни години” от Иржи Менцел

Откъс от книгата „Капризни години” на Иржи Менцел на поредицата "Амаркорд", предоставена любезно от издателство "Колибри"

За половин столетие изживях достатъчно много неща. За това, което ми се случи през последвалия четвърт век, ще прочетете в следващата ми книга. Мисля, че и там ще има какво да споделя.

Например за това как всички дрънчаха с ключове и какво последва от това. И добро, и лошо.

Например за това как в навечерието на ноемврийските събития трима директори един подир друг ме уговаряха да си оттегля подписа от манифеста „Няколко изречения“ и как нито един от тях не вземаше това на сериозно. Или как след Нежната революция от суета приех много длъжности, като на нито една от тях не се задържах.

Или пък как правех театър зад Полярния кръг.

А и за това как участвах в основаването на Европейската филмова академия.

А после и на чешка такава.

Ще се похваля, че на Берлинския фестивал не искаха да приемат, че Чучулиги на конец е стар филм отпреди 20 години, и повярваха едва като видяха остарелия Вацлав Нецкарж.

И как ме оплю филмовият критик Андрей Станкович за Чучулиги на конец и за Краят на старите времена.

И как се върнах във ФАМУ като преподавател, а после студентите ме изгониха оттам.

Как играх главната роля във френски филм, като при това трябваше да дублирам на три езика.

Какво научих за себе си от досието ми в Държавна сигурност. Включително и това, че съм „от еврейски произход“, което много ме поласка.

Пикантни редове могат да ви се сторят и тези за посещението ми при президента Хавел, който ме прие в кабинета си, разположен в банята.

Или драматичният ми разказ за това как по време на великденската литургия на папа Йоан Павел ІІ ме гонеше полиция по площад „Свети Петър“ в Рим.

Как в Дубровник платих вечерята на президента Хавел – най-скъпата в живота ми!

Как се възхищавах на Вацлав Клаус и как ми мина.

Как пишех колонки за жълтата преса и как по този повод пак ме оплю Андрей Станкович.

С какво посрамих и прославих филмовия фестивал в Карлови Вари.

Как станах директор на така и нестартирала международна телевизия.

Как след Нежната революция репетирах първото представяне на пиеса на Вацлав Хавел и как Ландовски направи от това happening.

Как обясних подписа си под Антихартата и как за това Павел Кохоут ме сравни със средновековния пражки палач Мидларж.

Как не исках да снимам Животът и необикновенитеприключения на войника Иван Чонкин, а накрая се радвах, че съм го заснел.

И как след хладното му приемане у нас дълги години нямах кураж да снимам нов филм в родината си.

Как низвергнатият у нас Чонкин получи медал във Венеция.

Как поставих за първи път в Италия „Далибор“ на Сметана.

За това как в капитализма, както и в социализма, въпреки огромните усилия някои филми не могат да бъдат създадени и как може би това е за добро.

Мога да опиша също цялата сложна история около това как първоначално не исках, а впоследствие въпреки многото перипетии в крайна сметка заснех филм по Храбал – по романа му „Обслужвал съм английския крал“.

И как наградата за него в Берлин изненада чешката критика.

А също и за това как се запознах със съпругата си Олинка и после си счупих крака.

И как Олинка ме учеше да карам мотор и как едва не влязох в една витрина с него.

А може дори да прочетете и за това, което ще се случи, когато мен вече няма да ме има.

За всичко това и за много други събития, за които сега не се сещам, но се надявам по-късно да си спомня, както и за Олинка и дъщеричката ни Андулка и много други клюки ще прочетете в следващата ми книга.

Ако я напиша.

Иржи Менцел

2013 година

Cover-Kaprizni-godini.jpg

colibri_1200.png

0 Коментар(и)

Оставете коментар



Обнови