Това е интервю правено преди десет години, но голяма част от въпросите и отговорите продължават да стоят актуално. Големият руски режисьор и актьор от години има спорен авторитет, но със сигурност има биография свързана с безспорни творчески върхове.

Минаха 15 години от „Анна от 6 до 18”. Какво най-съществено се промени в светогледа на дъщеря ви за тези години?

Не мисля, че с нещо се промениха. Да, тя стана малко по-активна като личност. Превърна се в добра актриса. Мисля че все още е човек, който се съмнява в правилността на всяка своя постъпка, но струва ми се, че генерално няма някаква голяма промяна. Което ме радва.

В последното десетилетие станахме зрители на много американски филми за Втората световна война. Спилбърг, Жан-Жак Ано, дори и Клинт Ийстуд направиха своя интерпретация по темата. Какво е вашето отношение към тези филми?

Никой не може да ги спре да правят подобни филми и по този начин да налагат определена гледна точка. Още повече, че те имат голям финансов и технически ресурс – да направят впечатляващи с визията си филми. Друг е въпросът за морала и справедливостта. Има манипулация и тя не е особено честна. Преди години гледах “Спасяването на редник Райън” в Париж и виждах как публиката се убеждава в това, че Втората световна война е спечелена от американците... Не бих искал да обвинявам американците за това. Това си е тяхната гледна точка. По-скоро ние бихме могли да направим руски филми, в които да разкажем нашата гледна точка...

Вие имате прекрасни образци по темата. Оказва се, че отново трябва да се снимат руски филми за Втората световна война...

Да има такава нужда. Обезателно. Аз самия работя върху подобен проект. Ако всички ние знаем какво е било наистина, ще имаме имунитет към всякаква манипулация. Трябва да имаме духовно и научно знание за историята и живота около нас. Но трябва да се използват новите технологии, за да може филмът да стане добре и да бъде гледаем.

Как бихте описали руската душа?

Това е много непостижимо за описване. За да можеш да разбереш руската душа просто трябва да си руснак. Някои творци се опитват да симулират руската душа. Но и това е непостижимо. Това е комплекс и много неща. Това е особен поглед към света. Начин на мислене. Възприемане на света и себе си в него. Все едно, това са по-скоро формални думи. Няма как да ви отговоря. Трябва да сте руснак.

Кой от вашите филми най-ярко изразява тази душевност?

Във всеки един от тях има по-малко от това, което е руската душа. Като руснак и автор няма как да посоча с пръст в кой точно филм най-добре съм изразил тази идея. Надявам се, че те априори разказват за руската душа.  

Има ли нещо, което западния човек не разбира в нея?

Мисля, че въпросът е, дали светът иска поне малко да научи за руската душа. Западняците искат от нас да бъдем разбираеми, ние обаче искаме от тях да си направят труда да ни разберат. Ужасното е, че цивилизацията изпревари хуманизма, човешкият мозък изпревари душата. Това е страшното. То ражда превръщането на живота във виртуална представа за него. Животът уж е истински, но в него няма дух, душа, сърце... Не съм сектант, но какво може да се противопостави на интелектуалния и културния McDonald's. Какво искат от нас? От нас искат да бъдем разбираеми.

Още ли имате желание да снимате с Мерил Стрийп?

Да, тя е прекрасна и велика актриса и няма режисьор, който не би искал да снима с нея. Аз също! За съжаление се разминаваме – тя не иска да снима с мен в Русия, а аз в Щатите.

Как се чувствате на гости в България?

Много добре. Винаги като дойда тук съм като у дома си. Не обичам България заради ракията или Варна, а заради чувството, че съм си у дома. Тук не мога да се изгубя.

ФАКТИ

Никита Михалков има две номинации (за филмите „Урга” и „12”) и една награда „Оскар” за „Изпепелени от слънцето”.

Роден е на 21 октомври 1945 година в Москва. Баща му - Сергей Михалков – е поет и драматург, автор на популярни детски стихове и на текста на химна на Съветския съюз. Майка му - Наталия Кончаловска – поетеса и преводач. Брат му е известният режисьор Андрей Кончаловски.

През 1971 завършва ВГИК с дебютния си късометражен филм “Спокоен ден в края на войната”, след което за изненада на всички отбива военната си служба в атомна подводница в Камчатка.

Демонстрира класа в мелодрамата с "Робиня на любовта" (1975), дава своите екранни интерпретации по литературни произведения с "Незавършена пиеса за механично пиано" (1977) и "Няколко дни от живота на Обломов" (1980). Опитва сили в пхсихологическата драма с "Пет вечери" (1979) и "Без свидетели" (1983) и отново залага на мелодрама - "Роднини" (1981).

През 80-те се развихря и страстта му в актьорската професия, в която през годините регистрира серия от запомнящи се роли, особено в "Сибириада" (1979) при брат си Андрей Кончаловски, в "Гара за двама" (1982) и "Жесток романс" (1984) на Елдар Разянов. Актьорското амлоа се превръща в запазена марка на Никита Михалков и в собствените му продукции – изключителни са превъплъщенията му в “Изпепелени от слънцето" (1994), "Сибирският бръснар" (1999) и "Статски съветник" (2005).

През 1993 режисьорът завършва "Анна. От 6 до 18", разказващ за живота на дъщеря му Анна. Филмът е отличен с "Феликс"

На знаменития 5-и конгрес на съветските кинематографисти през 1986 г. той прави неочаквано остро изказване в защита на Сергей Бондарчук, признавайки обективно неговите заслуги за съветското кино с класики като "Съдбата на човека", "Война и мир" и "Те се сражаваха за родината". Това автоматично го изключва от ръководните органи на съюза и настройва срещу него голяма група критици, както и всички привърженици на новото мислене и перестройката.

0 Коментар(и)

Оставете коментар



Обнови