Откъде почерпи идея за историята и защо избра тъкмо жанрово кино, което се прави много трудно?
Исках да направя филм за баща ми, без да разказвам лично преживени неща. Затова се концентрирах върху нова и измислена история, чрез която да усещам връзката между нас двамата. Избрах си криминална тема за основа на разказа, за да няма нищо общо с моя живот и мисля че се получи това, което си бях поставил за цел. Да, филмът има криминален сюжет и може и да изглежда жанров, но мисля, че в основата на разказа стоят взаимоотношенията между баща и син. А те са ми по-важни.
До този момент си приемал ролята на сценарист, но сега си и режисьор (за какъвто си учил). Къде намираш по-добър творчески подслон?
Естествено, че като режисьор ми е по-комфортно. Не съм професионален сценарист и винаги, когато пиша, за мен е по-важно и интерeсно, как ще изглежда всичко това на екрана. Дори си го монтирам в главата по време на писане. Нормално е да съм малко изненадан като гледам сценария си заснет от някой друг. В „Сняг“ имах възможността да пресъздам на екрана историята, както съм си я представял.
Това е твоят първи пълнометражен филм, както и първи опит в работа в копродукция с друга страна (Украйна). Какви са впечатления ти от този опит?
Всичко се случи хладнокръвно от моя страна. Не бях снимал много време след късометражните ми филми от НАТФИЗ. Затова преди да се втурна да правя „Сняг“, заснех два нискобюджетни независими филма с приятели. Това ми помогна да се почуствам отново на терен и ми осигури спокойствие преди снимките на официалния ми дебют. С копродуцентите ни от Украйна нещата станаха неочаквано гладко, имайки предвид събитията там от миналата и по-миналата година. Те се включиха на сто процента в продукцията въз основа на сценария и бяха самоотвержени до последно.
Как осъществихте контакт с Украйна?
На този въпрос може да отговори само продуцента. До ден днешен така и не ми каза как стана това. Зная само, че сценарият определи всичко накрая. Беше го прочел украинският ни ко-продуцент Данаил Вулицкий, запали се и направи всичко, което можа, така че филмът да бъде заснет и да се поучи. Да не забравяме, че преди това имахме вече осигурена субсидия в България от Националния филмов център.
Във филма се разглежда темата за престъплението и наказанието. Вярваш ли в прошката и на каква цена заслужава да бъде дадена?
Само някой да не направи връзка с романа на Достоевски. Но във всяка история, в която има престъпление с някаква морална отговорност на героя, винаги, ще става въпрос и за наказанието. Понякога прошката е пречистващия за човека момент, чрез който наказанието се приема по-лесно, така че цената няма значение. Вярвам в прошката, така както простих на баща си, чрез този филм. И надявам се и той на мен.
Визията на филма е изключително впечатляваща. Напомня за „Сталкер” на Тарковски. Имаше ли първоначална концепция за нея или впоследствие се получи?
Далеч съм от мисълта да се сравнявам с Тарковски. С операторът Димитър Костов и сценографа Илиян Христов, за които "Сняг” също е дебют, живеехме буквално заедно повече от половин година преди снимки. Това беше дълъг процес на огледи за места и обсъждане на визуалната концепция на филма. Аз предварително имах изградена представа за визията, защото тя е част от моя град и моето детсво. Когато сномахме един кадър, в който героите просто минават ляво-дясно, Ованес торосян попита: "Венци, как ги намери тези места бе човек?". Аз отговорих: "Ами аз тук съм си играл, като малък." Така беше и в киното, в което снимахме, където съм гледал първите си филми. Събориха го след снимките на филма. Единственият спомен за това кино в момента е запечатан в моя филм. По някакъв начин се чувствам като героя от "Ново кино Парадизо".
Знам че украинският актьор Владимир Ямненко е известен комик в своята родина. Как го „моделира”, за да влезе в ролята на трагичен персонаж?
Вовата е комик и не му беше лесно да излезе от този си образ. Аз исках да участва във филма, защото има особено тежко присъствие на екрана. След дълги разговори с него, той се довери на моята концепция за неговата игра. Накрая се превърна в суровия герой, който виждаме във филма. Укаринските ни колеги, които познават играта му като комик, когато го видяха след финалния монтаж, бяха силно впечатлени, от начина по който Ямненко изглежда на екрана.
С кратки роли виждаме непрофесионални актьори – твои колеги (като мен, режисьорите Митко Сарджев и Иван Павлов) и млади момчета от театралната школа „Мускетарите” в Перник. Как се работи с тях/нас?
Във филма играят в епизодични роли точно четирима приятели режисьори, както и ти. И всички вие се държите естествено, което свежда моята работа почти до нула, защото не ми се налага дълго да обяснявам мотивациите на героите. Вие ги разбирате интуитивно от сценария. С децата и младежите е същото. Те не се опитват да "изиграят" ролите си. На мен това ми върши работа, имайки предвид цялостната концепция за филма с почти документално присъствие на актьорите в кадър. Което мисля, че се получи и с професионалните актьори. Най вече в главните роли.
Върху какво работиш в момента?
В момента съм се върнал към писане на сценарий с приятел, но обмислям идея и за мой следващ режисьорски филм.